Коледно пожелание

Искам... Да съм по-слаба, по- красива, по-богата, с по-готин мъж и кола... Сигурно не веднъж и ти си си мислела това. Но то не е сериозно пожелание! Това, за което трябва да се помолим в навечерието на Рождество Христово, трябва да звучи така: Искам да съм здрава. За да мога да работя това, което ми харесва. Да намеря човека, с когото да изживея остатъка от живота си. Искам да запазя душата си. Да съхраня сърцето си. Да отгледам децата си - здрави и щастливи. Искам Земята да продължи да се върти. Защото ако спре, ние всички ще изчезнем. Включително бизнесът, и банковите ни сметки и кредити. И световната финансова криза. И Коледа. А аз искам да я има. Защото всичко е възможно. Защото по Коледа стават чудеса. Остатъка от статията тук

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

10 неща, които мразим в Коледа

Че Коледа е хубав празник, хубав е. Но като всяко събитие, около което се създава известна суматоха, изисква да се спазват определени традиции и да се срещаш с някои хора, и тя си има своите негативни страни. Ето и някои от тях:
1.ПОДАРЪЦИТЕ
Много е приятно да получаваш подаръци за Коледа, нали? Но истинската драма идва, когато ти трябва да купуваш. Тогава се започва великото чудене как да не подариш на гаджето си 294-тата вратовръзка или на майка ти - 185-ия крем за бръчки. Хем не ти се иска да повториш миналогодишния си армаган, хем не можеш да измислиш нищо друго, което да си сигурна, че определената персона ще хареса. Обаче, важи и обратното. Те също обикновено ти подаряват еднакви неща, а вече имаш толкова от съответните артикули, че можеш да ги използваш за отварянето на щанд. На всичко отгоре, трябва да се усмихваш и да обясняваш колко ти харесват.
2. ПРЕЯЖДАНЕТО
Наистина глобален проблем по Коледа. Щеш, не щеш, няма бягство от обилните трапези. Тогава заетостта ти се състои в преместването от маса до маса и така, докато обиколиш цялата рода. После резултатът е ясен - закопчаваш си дънките с клещи, просната на леглото и глътнала корема, или навличаш най-широките си дрехи, убеждавайки приятелките си, че са последен моден писък. Винаги съм се чудила как уж се отпускаш само за няколко дни, а после не можеш да се пребориш с новопридобитата си станга поне два месеца. Шантава работа... Но пък не върви и да не похапнеш порядъчно по Рождество, защото домакините няма да приемат аргумента ти за преяждането и ще се обидят, ако не пробваш всичките им ястия.

3.РОДНИНИТЕ
Срещите с роднини по Коледа са едно от основните занимания. Е, ако са хубави хора, изживяването е прекрасно, но ако те са от най-симпатичните, ти се ще да заспиш зимен кън в дните около 25-ти. Особено ако са от типа, които за всеки празник имат един и същи репертоар:"Ах, колко си се разхубавила! Няма ли да се жениш скоро?" или "Ти още ли учиш? Няма ли да почнеш работа. Ето моя син..." и пр. И трябва да им се усмихваш на всичко от горе, и да си мила и внимателна, за да не нарушаваш духа на разбирателство. Честно казано, ако по Коледа ти се очертават срещи с такива персони, най-добре си организирай екскурзия извън страната и я ползвай за оправдание, за да не се срещаш с родата.
4.ТЕЛЕВИЗИЯТА
Ако някой разчита да си прекара хубава Коледа, гледайки нашенска телевизия, със сигурност ще сбърка. Най-вероятно ще проспи Рождество, тъй като по синия екран отново ще върви филма с библейски сюжет, който излъчват всяка година. В по-късните часове идва време за поредното излъчване на "Сам в къщи" - филм, чиито реплики почти всеки вече може да рецитира до пълно затъпяване. Като премине този шедьовър, идва истинската "веселба" - т. нар. "коледна програма". Изненадата обикновено се изразява в специално заснета халтурка, изпълнена с хумор в стил Къци Вапцаров.
5.ПЛАСТМАСОВА ЕЛХА
Това си има и хубавите, и лошите страни. Чудесно е, че не се унищожават иглолистните дръвчета само за да задоволим нуждата си да им се порадваме у дома за седмица-две. Е, ако все пак отсечем, трябва и да садим, и то двойно, че дори и тройно. Затова някои предпочитат пластмасовите елхички. Те са добър вариант, защото от тях не пада боклук, който трябва ежедневно да се помита. Но те имат и върли противници, които казват, че не създавали нужната атмосфера и изобщо не били красиви. Дори има някой по-крайни в мненията си, заявявайки, че да си сложиш пластмасова елха в хола е все едно да имаш найлонова пуйка за вечеря.
6.ПАДАЩА УКРАСА
Почти ням дом, в който да не се намери кой да събаря елхата или коледната украса периодично. Понякога това са малките деца, които играят и без да искат дръпват някоя гирлянда и се затрупват с борчето. Ако липсва хлапе в дома, обикновено налице са домашните любимци, които също доста успешно се справят с задачата да повалят елхата и украсата на почивки. След поредния суплекс на дръвчето от страна на песа или котарака се оказва, че не е останала нито една здрава играчка. Да не говорим, ако пък се случи по-сериозен инцидент с детето или животинката - ходи търси доктори по празниците.
7.МАГАЗИНИТЕ
Около празниците много от магазините са затворени. Тъкмо ти е останало време от работа и си мислиш как ще закупиш всичко необходимо, и се натъкваш на безброй бележки с идентичен надпис:" Магазинът ще работи на 03.01.2009". Ако си оставила подаръците за последния момент, спукана ти е работата. Единствените, които работят със сигурност, ще са магазините за хранителни стоки. Но може ли да подариш на гаджето пакетче солети или замръзен грах?!
8.ЦЕНИТЕ
А което е още по-прекрасно и вероятно само в нашата мила родина може да се похвали с него . Вместо цените по Коледа да падат, те скачат до небето.Нали българските търговци са си хитреци, гледат да ти преметнат, защото всеки развързва кесията си по празниците. Всеки забелязва, че цените са надути невероятно много, но си казва "какво пък, Коледа е веднъж в годината" и си купува. А търгашът, доволен от далаверата, доволно потрива ръце и гледа, ако може да те метне и с още нещо - я в грамажа, я с нещо друго.
9. ФАЛИТ
Коледа е много хубав празник и всеки хвърля огромни средства за подготовката на дома, храна, подаръци... Обикновено радостните трепети траят само през периода на празниците, но след това идва истинският шок. Като отмине еуфорията от ошава, постните сарми и виното и човек си направи скромна рекапитулация, веднага го обземат не дотам възвишени мисли. Започва се провеждането на микроразследване в домашни условия къде са потънали парите, което не подобрява благосъстоянието на фамилията, разбира се. Но пък води до скандали. Е, парите няма как да бъдат върнати, но изходът от положението е ясен- затягане на коланите в следващите месец-два.
10. БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
Ако има пиков период, в който изведнъж всички се замислят за благотворителност, то това е Коледа. Ей така, изведнъж стават добри, защото в този период от годината ставали чудеса... Естествено, има и хора, които наистина са загрижени да помогнат на нуждаещите се, но те обикновено не се изтъкват, а и не правят благотворителни акции само по Реждество Христово, а през цялата година. Всеобщата негативна нагласа срещу подобни милосърдни проявления не е случайна, а е продиктувана от това, че повечето хора го правят по празниците, когато няма много новини и всякакви такива мероприятия неизменно влизат в предаванията и репортажите в медиите. Т.е. хората не искат толкова да помагат, колкото да си направят PR.

из дебрите на пресата


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Обичам те

С косите ми обичам да играеш
и с пръсти да ги рошиш като вятър
под топлата им ласка да гадая
на твоята усмивка светлината.

Очите ми обичам да целуваш,
чрез устните ти първа да усетя
как пролетните ветрове бушуват
и как попиват в мене дъждовете.

Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.

Обичам до гръдта ти да се сгуша
и пулсът ми със твоя да се слива,
сърцето ти как вика да послушам
и уморена тихо да заспивам.

Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.

Оооооо
Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Оооооо
Обичам те, ооо обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.
Оооооо
Обичам те, ооо обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Оооооо
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.
Оооооо
Обичам те, оо обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Оооооо
Обичам те, ооо обичам те.

изпълнява Силвия Кацарова
Остатъка от статията тук

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Дърво без корен

Обичам те, не ме е срам
праха от стъпките ти да целувам.
Ти си за мен и бог, и храм,
душата - скитница теб жадува.

Като съм с друга, виждам теб,
сънувам само теб и чакам още,
обичам те, магьоснице,
забрава и утеха търся още.

Дърво без корен бях,
без цел и дом живях,
във зрак и студ горях -
мотив за всеки грях.

Години пропилях,
накрая осъзнах:
от теб отивах си,
но пак към теб вървях.

Много скитах по света
и чужди пътища сама пресичах,
до тебе искам да съм сега,
да бъда твоя, се заричам.

Пожар са твоите очи
и всеки поглед е магия,
но нека всичко да си простим,
със обич двама да се опием.

Дърво без корен бях,
без цел и дом живях,
във зрак и студ горях -
мотив за всеки грях.

Години пропилях,
накрая осъзнах:
от теб отивах си,
но пак към теб вървях.

изпълнява Ивана
Остатъка от статията тук

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Не мога без теб

Не знаеш щом си тръгнеш колко ме боли,
не се обръщаш, за да видиш моите сълзи.
Безмълвна аз оставам дълги часове,
напразно се надявам болката сама да спре.
Стоя на колене, протягам две ръце,
от любов умирам, искам те.

Не знаеш щом си тръгнеш колко ме боли,
не се обръщаш, за да видиш моите сълзи.
Оставам насаме със своето сърце
и след теб крещя: Обичам те...


Не мога, не мога без тебе да живея
и моля бога дано не полудея.
Сърцето ми стене, умирам от любов по тебе.
Не мога, не мога без тебе да живея
и моля бога дано не полудея.
Сърцето ми стене, умирам от любов по тебе.
Искам те, искам те.

Нахлуваш в моите мисли без да питаш ти,
като стихия преминаваш и след теб боли.
Оставам насаме със своето сърце
и след теб крещя: Обичам те...


Не мога, не мога без тебе да живея
и моля бога дано не полудея.
Сърцето ми стене, умирам от любов по тебе.
Не мога, не мога без тебе да живея
и моля бога дано не полудея.
Сърцето ми стене, умирам от любов по тебе.
Искам те, искам те.

изпълнява Магда
Остатъка от статията тук

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

ДА ПРИЕМЕМ ПОДАРЪКА С УСМИВКА

Празниците в края на годината ни дават голям шанс да поправим грешки, допуснати по-рано, да покажем отношение, да изразим благодарност или просто да направим мил жест към своите близки хора, роднини и приятели.

Изкуството да подаряваш.
Всъщност моментът за подаряване трябва да бъде подбран внимателно. Ако си в лошо настроение, няма смисъл да правиш усилия, изчакай мъничко, докато усмивката се върне на лицето ти. Иначе човекът, на когото правиш подарък, ще се почувства ужасно неловко, дори виновно, че всъщност той е поводът за твоето лошо настроение.
Празниците са подходящ момент да си уредиш сметките с някой, който те е критикувал по определен повод или пък не е бил мил с теб. Подаръкът с лек намек и подтекст е добро хрумване. Така ще покажеш, че не ти пука от критиките и че можеш да ги приемаш с усмивка.
Подаръкът за Коледа може да бъде и много изискан намек към някого, когото харесваш, но досега не си намирала повод да му го покажеш. Самият избор на покупката означава отношение. Начинът, по който е опакован подаръкът - също. Ако си прикрепила и картичка с мило пожелание, човекът, до когото е адресирана, няма как да не се досети за твоите чувства. Все пак не прекалявай. Не избирай нещо прекалено интимно или лично. Нека бъде по-неутрално, така винаги можеш да се “измъкнеш“, ако адресатът реагира негативно.
Подаръкът е и добра възможност да поискаш нещо, ако преди това ти е било неудобно. Или пък да върнеш направена вече услуга, казвайки по този начин “Благодаря“.

Изкуството да получаваш.
Приеми подаръка с усмивка. Не се цупи, не казвай “Нямаше нужда“. Щом го получаваш, значи има причина. Опитвайки се да обясниш колко ненужно е било да се харчат пари, поставяш човека срещу теб в неудобна ситуация. Избягвай да коментираш и цената или усилията, които другият е положил, за да открие точно този пакет за теб. Просто кажи “Благодаря“, и то убедително. Ако подаръкът не е по твоя вкус или не пасва на стила ти, използвай чувството си за хумор, за да излезеш от положението. Все пак най-малкото, което можеш да направиш, е да се усмихнеш. Не всеки ден получаваш подаръци!

Идеи в търсене на най-подходящия подарък.
Записвай какво искат познатите ти и близките ти приятели. Полезно е, особено ако си от хората, които трудно вземат решение. Пък и да си спестиш главоблъскането по това да откриеш кое за кого подхожда. Освен това така ще си сигурна, че подаръкът ти ще е желан!
Купувай по ред на номерата, не безразборно. Когато тръгнеш на пазар, търси подходящия подарък само за един човек. След като ги откриеш, започни търсенето отново - вече за друг приятел или близък. Така ще спестиш време и няма да разпилееш усилията си.
Вземи си компания за покупките, така може да се родят велики идеи. Все пак две глави винаги мислят по-добре. Ако не се сещаш за нищо подходящо, поради пари в плик или ваучер от магазин. Много от големите вериги предлагат такава услуга. Така човекът, на когото правиш подарък, ще може да избере нещо по свой вкус.
Купи, без да мислиш какво ще ти подарят на теб. Все пак подаръците са за това - да доставят радост.

Из дебрите на пресата


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

КАК ДА СЕ СБЪДНАТ ЖЕЛАНИЯТА ОТ КОЛЕДНАТА НОЩ...

В края на всяка стара година и в началото на всяка нова ние започваме да мечтаем, да гадаем и да си пожелаваме разни неща, с надеждата да се сбъднат. Често пъти обаче с известна доза тъга установяваме, че мечтите ни не се осъществяват. Ясно е, че не можем да разчитаме на Дядо Коледа, а по-добре да вземем живота си в ръце и да му помогнем да тръгне в посоката, в която искаме. Ето и какво трябва да направиш, за да се сбъднат твоите коледни пожелания.

Отключи съзнанието си.
Може да ти звучи изтъркано, но е факт. Преодолей бариерите , които сама си си поставила. Помогни на съзнанието си да открие верния път към реализирането на това, към което се стремиш. Дай път на креативността, на съзиданието, на творческото начало в теб. И ще видиш, че не винаги рационалното мислене и стереотипите са добър съветник. Понякога, за да има напредък в дадено начинание, човек има нужда да покаже нещо ново, нестандартно и дори революционно. И разбира се, да осъзнае, че наистина силно желае нещо да стане реалност, да се сбъдне.
Силата на намеренията.
Трябва да формулираш много точно какво искаш. Защото, както един мъдър човек е казал - в живота има две трагедии - едната е, когато не получим това, което искаме, а другата - когато го получим, но установим, че не това точно искаме! Може би защото съдбата често ни дава това, за което сме молили, но не и това, което в действителност искаме. И за да не се получи недоразумение с твоите желания в коледната нощ, ти предлагам да ги формулираш простичко и ясно. За да го направиш по-лесно, трябва да си отговориш на няколко въпроса. Например, какво ще се случи, ако мечтата ти се сбъдне или ако не се сбъдне; и какво няма да се промени при тези два хипотетични варианта. Отговаряйки се на тези въпроси, ти ще помогнеш на съзнанието си да се освободи, ще осъзнаеш какви са ценностите и вътрешните сили, които те движат.

Желанието ти като форма и вид.
Опитай се да нарисуваш това ,към което се стремиш. Или просто да му предадеш някакъв вид и форма с помощта на боички, лист хартия и лепило... Не се замисляй какво ще се получи, след като спреш да рисуваш или апликираш, просто рисувай. Нека онова, което е в мислите ти, в съзнанието ти, да се появи върху листа така, както си го представяш. Ако накрая не се получи нищо, опитай се да формулираш желанието си отново, но този път по-ясно. В резултат на тази творческа дейност трябва да се почувстваш по-уверена в себе си , изпълнена с енергия и готовност да реализираш мечтите си.

Писмо до Дядо Коледа.
Е, може да не го изпращаш чак до Лапландия, Идеята е да напишеш стъпка по стъпка как според теб желанието ти може да се реализира. Всъщност това ще бъде пътят, по който трябва да минеш, за да получиш онова, за което си помолила горещо в Коледната нощ. Този план гарантира на 50% твоя успех. Останалите 50% зависят само и единствено от теб и от силата на желанието ти. Довери се на интуицията си. И ще разбереш, че всъщност може да постигнеш много по-трудни и невероятни неща от това, което си си пожелала!

Из дебрите на печата


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

12 НЕЩА, КОИТО НЕ ЗНАЕМ ЗА КОЛЕДА

1. Названието Коледа идва от староанглийското Christes Maesse или Christs Mass, което в превод означава Меса на Христос.

2. Името на Дядо Коледа или Санта Клаус идва от холандското име на свети Никола - Sint Nikolass, което в съкратен вариант звучи като Sinterklass. Холандските емигранти пренасят названието в Америка, където то бива претрансформирано и зазвучава като Санта Клаус.

3. Макар мнозина да смятат, че съкращаването на Christmas до Xmas се използва с цел да се облекчи речта и не е достатъчно уважително, не е така. Всъщност Х е първата буква от името на Христос в гръцката азбука.

4. Първата коледна картичка е изобретена от английския бизнесмен Хенри Коулс през 1843г., когато му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците. Идеята му бързо станала толкова популярна, че успял да продаде дизайните си по един шилинг всеки.

5. Празнуването на Коледа било обявено за престъпление през ХVII век, когато управлявал Оливър Кромуел, който обявил извън закона бодливата зеленика, бръшляна и имела.

6. Традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор. Според легендата практиката започнала, когато Свети Николас - покровителят на децата - хвърлил торба с жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, окачен над огъня да се суши.

7. Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847г. Първоначално основани върху френски бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладките започнали да поставят любовни послания в сладкишите.

8. Първото коледно дърво пристигнало във Великобритания чак през 1841г., когато съпругът на кралица Виктория - германецът принц Алберт, поставил елха в замъка “Уиндзор“.

9. Англия има традиция близките да си разменят целувки под имела по време на празниците. Този обичай е използван първоначално от келтите,за да решават спорове между враждуващите съседи.

10. Най-прочутият елен на планетата Рудолф всъщност е от женски пол. През това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, се предполага, че поне биологично е момиче.

11. Най-популярната коледна песен Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през1857г.

12. Класическата коледна песен Тиха нощ всъщност никога не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозев Мор, потиснат от тишината в църквата му, съчинил мелодията.

Из дебрите на печата


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Клетва

Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истин и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.
Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.
Дори когато ни разделя
безсънна нощ и нервен ден
във понеделник и в неделя
ти непременно вярвай в мен.
Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.
Защото в битката неравна,
която водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

Остатъка от статията тук

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Материя

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов,
макар че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да и простят,
макар че от любов не се прощава.
В света от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
и от любов умира всеки ден,
макар че от любов не се умира.

Калин Донков


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

От какво се страхуват мъжете?

Въпреки сигурността, която се опитват да си придават, мъжете също имат свойти комплекси и предразсъдъци. Само дето за разлика от жените, никога не си ги признават. Е, вече са разкрити - предлагам ти списък на най-разпространените мъжки страхове.

Повечето мъжки страхове в основата си са свързани с отношенията с противоположния пол, както и с банални стереотипи. И така, какво сънува мъжът в най-страшните си кошмари?

1. Провал в леглото.
Един от най-големите страхове на всеки мъж е, че няма да успее да възбуди и удовлетвори партньорката си. На първо място, това притеснение е свързано с неувереност в себе си. Друга възможна причина са обществените стереотипи, които задължават всеки мъж да е свръх потентен мачо, готов за секс по всяко време. Мъжете с такъв комплекс са истинско изпитание за партньорките си, тъй като обикновено са доста ревниви.

2. Сравнение в бившия.
Това е много разпространено явление - мъжът сравнява себе си с бившия на любимата си. Причината: конкуренция и вечната борба за правото да владееш сърцето и тялото й.

3. Непланирана бременност на партньорката
Този спрах не е "запазена територия" само на жените. Оказва се, че и силният пол се паникьосва от идеята за непланирано бебе, защото си мисли, че това е подъл начин да принудително обвързване.

4. Венерически болести
За щастие, повечето мъже също трудно се решават на секс без презерватив. Така че - това е страх, който може да бъде наречен полезен.Но ако недей си Боже, се заразите с нещо, което може да не е точно венерическа болест, но пък да води до пиене на хапчета и посещение при лекар, не поемайте цялата вина само и само партньора ви да се чувства добре, а вие да се чувствате като ходещ инкубатор на вируси. Това може да доведе единствено да срив на връзката, и да си носите доста дълъг период от време вина, която ви е била насадена.

5.Сватба.
Мъжете изпитват ужас от факта, че женитбата може кардинално да промени живота им. В съзнанието на много от тях сватба означава край на срещите с приятели и един куп нови задължение и отговорности. Разбира се, страхът е лечим - но всеки мъж има нужда от време, за да узрее сам за идеята за брак.

6. Избор, който мама няма да одобри.
Влиянието на майката върху сина в повечето случаи е преувеличено. Но опасението,че родителката няма да одобри избраницата му, често е напълно реално. В крайна сметка всичко зависи от майката - ако тя не е давала на сина си свободата сам да ръководи живота си, той със сигурност ще страда от комплекси.

7. Мъжът трябва да изкарва повече пари от половинката си.
Това е един от най-устойчивите патриархални стереотипи. За нормално се приема семейството (или връзка), което мъжът печели повече. И това е един от факторите, които го правят " глава на семейството". Затова и мъжете хвърлят всичките си усилия да се впишат в стереотипа - не от излишна суета, а просто за да се чувстват комфортно.

8. Признание в любов.
И двата пола се страхуват, че може да бъдат отхвърлени, но при мъжете страхът от признание на чувствата е двойно по-голям, защото от малки са възпитавани, че не бива да дават израз на емоциите си. Не е лесно да излекуваш любимия си от този страх - просто му намекни, че го обичаш, и така ще го подтикнеш да направи и той признание.

9. Провал в живота.
И тук причината се крие в мъжката неувереност. Която пък произтича от множество фактори - възпитание, социален статус, външност, характер, навици...

Има още много какво да се напише по темата за мъжките комплекси. Сигурна съм, че почти всяка втора жена е била потърпевша от тях. Също така не малко са и сполучливите връзки, които са завършили с гръм и трясък разбити на парчета поради мъжките комплекси.
Не е лесно да продължиш, след като си била изоставена, заради комплексите на човека, който си обичала, и с които той не е успял или не е пожелал да се пребори.
Като цяло, страховете са неизменна част от живота на всеки човек - независимо от пола му. И те се лекуват - с разбиране и любов. И най-вече, ако човек сам иска да се излекува от тях, а не да се крие за тях.



Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Добър вечер г-жа ЖЕЛАНИЕ

Какво всъщност искаме ние, жените? Този въпрос, ако не е вечен, то поне е столетник. И ще пребъде. Сещам се за филм, в която мъжът попита приятелката си за женските желания. И тя му разкри страшната тайна, молейки го да не я разгласява. Накланяйки се към ухото му, момичето шепнешком произнесе: “Самите ние нямаме понятие какво точно искаме“.

Мечтаем за масаж преди сън, за повече слънчеви дни, за винаги спусната дъска на тоалетната, за по-малко бръчки, за по-голям бюст, за чисто лице без намек за пъпка, за стройно тяло без целулит, за просторно жилище, за готина кола, за нова блуза... Не, ние, женските създания, не сме меркантилни. Просто всичко се свежда до едно. Ние искаме до нас да е мъжът с главно “М“,който да се грижи за останалите ни желания.

Водена от същия въпрос, редакторката на списание “Вог“ обръща гръб на всички досегашни опити за разгадаване на женските желания с помощта на легенди, двусмислени социологически проучвания, научни течения и решава да стигне до истината по свой начин. По - простичък, но пък добър резултата. Тя събира няколко приятелки на вино с раздумка и прави следния извод: ние, жените, търсим големи бицепси, силно рамо, дълги и здрави крака, плосък корем, ясни очи, волева брадичка, бели зъби, дълги пръсти, гъста коса, приятна усмивка и ръст под два метра. Тоест - него. Или пък, ако по някаква причина описанието се разминава с желаното от нас, мъжът трябва да притежава неповторима и единствена особеност, която да ни накара да забравим за всички други “дреболии“.

Акценти по трасето на желанията.
Коя е тази особеност? Дейвид Бас, който се занимава с проучване на човешкото мнение по различни въпроси, хуква по следите й, търсейки я в бурно развиващата се психология. Все пак тя има по-широк и дълбок поглед над нещата от няколко жени, седнали на весели раздумки. Нейният мироглед се разпростира дълбоко във времето и разглежда всички съществували на Земята култури.
Търсенията на Бас и изследванията, които той прави своя защита, дават доза светлина по въпроса - за разлика от мъжете, които поставят на първо място физическите достойнства на половинката си, жените видимо предпочитат парите й. Хиляди тестове и анкети потвърждават, че нежният пол държи на финансите много повече, отколкото на този, който ги е осигурил.

Рог на изобилието.
Хенри Кисинджър пък някак си забелязва, че властта действа много възбуждащо на жените. Да, казва същият този Бас по въпроса, така е, защото тя е универсален ключ към контрола на ресурсите. А точно това дава на жената сигурност и спокойствие. На практика, който контролира парите, той усвоява благата - качествената храна, по-големите територии, по-добро здравеопазване, хубави места в театъра.

И, разбира се любов.
Но какво значение има дали мъжът е умен, богат и амбициозен, ако той не обича нас - нали тогава парите му ще отидат при тази, която ме у на сърце?. Ето защо ние, жените, не спираме да търсим любовта и предаността. И не искаме да ни разбират, а просто да ни обичат. В едно проучване 89 американски жени и 82 японски от 100 са казали, че дори всичко останало у мъжа да не е наред, без любов те ни биха се омъжили за него.

Мъжкар на хоризонта.
Взети заедно, тези привлекателни мъжки качества понякога се наричат просто доминиране. В маймунското общество то се определя със силата и агресивност - най-голямата маймуна взима всичките женски. Но при човека е по-различно. Държи се на социалния статус, интелекта, честолюбието и смелостта.

Толкова с женските желания - искаме много, дори всичко, гоним съвършенството. Защо пък не, и без това едва ли някога ще го постигнем!

Из местният печат.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Имам една мечта

Животът е лудост и трябва внимателно да подбереш своята. Животът е милион и едно желания и пръстовите им отпечатъци са навсякъде в душите ни и през всичките години. Мечтите се сбъдват, макар и не точно,когато искаме и не съвсем, когато сме си го представяли.

Всяко нещо започва от празнотата. Физиците твърдят, че Големият взрив, от който е родена нашата Вселена, е започнал от една единствена безкрайно малка и безкрайно плътна точка, която е избухнала и се е образувал познатият ни свят. А може би Големият взрив не е нищо друго освен запалването на светлината ( “Нека бъде Светлина“), за да може Създателят да нанесе боичките върху празното платно и така да се роди всичко: ириси, тигри, комари, земи, планини, Дева Мария,войни, атомни бомби, певци, супермодели, яхти, президенти, диктатори, микроби...
Всъщност въобще не знам дали има Създател, но ако има, той със сигурност е голям мечтател. Огледайте се и ми посочете нещо, което да не е сътворено от мечтатели. Няма такова.
Всяка една статуя, всяка една картина, книга, филм. Мечтателите са проектирали космическите ракети, тунелите под планините, измислили са автомагистралите и мобилните телефони, болниците и благотворителността. Мечтателите са управлявали корабите, откривали нови континенти и обиколили света - мечтателите са измислили и построили тези кораби. Мечтателите са измислили и парните машини, и електричеството, и двигателите с вътрешно горене. Мечтателите са създали пералните и кафемелачките, комбайните и компютрите, аспирина и антибиотиците. Мечтателите са измислили пътищата да са павирани или асфалтирани, тротоарите да имат бордюри и къщите да са с номера. Мечтателите са предложили всички хора да имат право на образование и мечтателите продължават да правят така, че Светът са не спира при вчера, а да се движи напред.
Всеки иска животът му да не мине незабелязано. Всеки иска да впечатли и да бъде запомнен. Всеки иска да остави следа от присъствието си. И всички мечтаем и следваме идеалите си в опитите си да стъпваме все по-дълбоко в пясъка на живота. Защото всеки иска да бъде запомнено от тези, покрай които е минал. От тези, с които си е прекарал годините. И от тези други, с които животът ще го срещне тепърва.
А Вселената винаги поощрява искрената ни отдаденост на нещо. Желанията винаги дават криле, но често нямат такива. Нужни са и усилия. Ключът към щастието е да имаш мечти. Ключът към успехът е да накараш мечтите си да се сбъднат. А мечтите трябва да са толкова големи, че да можем да растем в тях. И е сигурно, че се сбъдват, защото без тази възможност природата не би ни позволила да ги притежаваме.
Идеалите и мечтите са добър стимул за развитие и успех. Те сами по себе си са нещо непостижимо. Те могат да бъдат мотив за напредък, но само за човек, здраво стъпил на земята, с обективно и реалистично свето възприятие. Идеалите и мечтите могат да действат доста потискащо, ако останат само в мислите ни и не стигнем до привеждането им в действие.
А всъщност в какво се превръщат мечтите?
Както разказва дена древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Кедрите растат много, много бавно и нашите три дръвчета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видели как в земите на Ливан пристигнали пратеници на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорат за бъдещето.
- След всичко, на което станах свидетел - казал първият, - аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.
- Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро - обадил се вторият.
- Колкото до мен - проговорил третият - аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.
Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триона на дървен материал.
Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога те пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от остатъците му направили ясла.
От второто дърво сглобили груб дървена маса, която продали на един търговец на мебели.
Гредите на третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.
Горестно за оплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение...“
Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.
Няколко години по-късно, в скромен селски дом, хората седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнасял няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.
На следващата вечер от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окървавен човек и заковали за кръста гвоздей. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята участ. Но не минали и три дни и той Факел на Света. Кръста, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.
Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.
Това е горчивата истина.
Всяко желание първо е било мечта. А за да стане мечтата реалност, първо трябва да си изясним точно какво искаме. Нужни са конкретен план на срокове. После тръгваме напред и просто действаме. Неизбежни са моментите на униние, грешки и отклонения. Но е сигурно, че по пътя ще трябва да се откажем от всичко, което не служи на целите ни, и трябва да се борим за всичко, което им служи.
Не е лесна работа, но съм готова да се обзаложа, че харесвате мечтите за бъдещето повече от историите за миналото. Познах, нали? Така че време е да започнете съвсем на празно и на чисто с “Имам една мечта“, останалото е проста работа, пардон просто работа.

Из българският печат



Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Колко струва един човешки живот?

В последните дни по всички медии, телевизии, вестници и радиостанции се тиражира смърта на едно младо момче.
Напълно нелепа и безсмислена според мен смърт.
Безсмислена, защото не си загинал на бойното поле за родината, не си станал жертва на кауза,за която си се борил, не си спасил човешки живот с цената на твоят.
Едно момче си отиде просто така.
За да избие комплекса на други, които са решили, че по този начин ще са по-мъжествени може би?
Или пък просто ги е подразнило, това че се е забавлявал, или пък не дай си Боже, защото е дишал техният въздух.
Може да ви се струват безумни предположенията ми, но и на мен ми се струва безумие да пребиеш някой ей така за спорта.
Да съгласна съм, че може да ги е обидил или нагрубил, но така ли трябва да се реагира? По тази логика всеки ден в градският транспорт или в задръстванията по улиците трябва да се дава жертва, заради нечие лошо настроение. Защо да си сдържаме нервите, когато някой ни дразни, да вадим пистолетите и да си решаваме проблемите.
Така и блъсканицата ще стане по-малка. Ще си пътуваме без проблем и всичко ще ни е ок.
Какво е един човешки живот?
Нищо в сравнение с нашите комплекси...
Не знам как родителите на тези младежи се чувстват в момента, като знаят, че са отгледали убийци?
Не знам и как се чувстват родителите на убитото момче?
За мен обаче е проява на безхаберие към човешкият живот от страна на всички, родители, учители, институции и държава.
Ако това момче си е отишло от този свят без причина и държавата не наложи справедливото наказание, то просто няма смисъл да оставаме тук.
Няма смисъл и да раждаме деца на тази държава, защото страхът, че може да ги надживеем ей така, защото на някой му е скимнало да се направи на мъж, може да ни убие.
Хора животът е достатъчно ценен, за да го прекършва ме в началото му.
А и в крайна сметка, другият път може вие да сте на мястото на жертвата.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Седемте чудеса на древността - ІІІ част

Чудо ТРЕТО
Храмът на Артемида в Ефес

Изграждането на храма било дело на всички жители на Ефес. Те искали да построят на богиня Артемида величествен храм, който да надминава по красота всички светилища стрени дотогава.

Изграждането на храма било поверено на архитект Херсифрон. За постройката той избрал мрамор, които доставяли по мучурливи и блатисти пътища до мястото определено за построяването на храма.

Докато доставяли материала Херсифрон подготвял всичко за полагане основите на храма. В Ефес земетресенията не били рядкост, затова било нужно да се построи пружинираща опора. За тази цел бил изкопан много дъбвок изкоп, който засипали с дървени въглища и вълна. Едва след това се пристъпило към строежа на храма.

Той продължил много години. Херсифрон не успял да завърши работата. Тя била продължена от неговия син Метаген. Но и той не доживял построяването на храма. Той бил завършен от Пеонит и Деметрий през 450 г. пр. Хр. Строежът продължил 120 години.

Храмът предизвиквал възхищението и учудването на всеки, който го видел, но той просъществувал около 100 години. През 365г. пр. Хр. жител на Ефес - Херострат, решил да увековичи името си и запалил светилището на Артемида. Според преданието това станало в деня на раждането на Александър Македонски.

Жителите на Ефест решили да възстановят храма си. Когато през 333г. пр. Хр. Александър Македонски стигнал до стените на Ефес, работите по въстановяването на храма вървели с пълен ход. Въстановяването му се ръководило от архитект Хипократ. Когато бил завършен, храмът се превърнал в един от най-богатите музеи в света.

През 263 г. пр. Хр. привлечени от богатствата на храма, готите завзели Ефес и разграбили светилищито. Християните също нанесли значителни щети. Те насъсквали тълпите вярващи фанатици срещу него. Постепенно той запустял.

Най-страшни разрушения на храма причинила блатистата почва, върху която бил издигнат и която според замисъла на строителя трябвало да запази светилището от земетресения. Наносите на река Каистър постепенно скрили останките от разрушения храм, който потънал в тинестото блато.

През 1426г. турците завзели Ефес и градът западнал. Днес той е малко селище в Турция, в което не е останало нищо от богатия и могъщ град, чийто храм бил гордостта на античния свят.





Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Носете си новите дрехи момчета

Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим...

Но не казвайте:утре ще бъдем красиви.
Не казвайте:утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте:утре ще бъдем, ще бъдем...
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес ще печеля пари за прехраната.
Не казвайте:утре ще бъдем честни,
днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи момчета,
ходейки падаме, падайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим...
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.

Стефан Цанев
Остатъка от статията тук

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...