Имам една мечта

Животът е лудост и трябва внимателно да подбереш своята. Животът е милион и едно желания и пръстовите им отпечатъци са навсякъде в душите ни и през всичките години. Мечтите се сбъдват, макар и не точно,когато искаме и не съвсем, когато сме си го представяли.

Всяко нещо започва от празнотата. Физиците твърдят, че Големият взрив, от който е родена нашата Вселена, е започнал от една единствена безкрайно малка и безкрайно плътна точка, която е избухнала и се е образувал познатият ни свят. А може би Големият взрив не е нищо друго освен запалването на светлината ( “Нека бъде Светлина“), за да може Създателят да нанесе боичките върху празното платно и така да се роди всичко: ириси, тигри, комари, земи, планини, Дева Мария,войни, атомни бомби, певци, супермодели, яхти, президенти, диктатори, микроби...
Всъщност въобще не знам дали има Създател, но ако има, той със сигурност е голям мечтател. Огледайте се и ми посочете нещо, което да не е сътворено от мечтатели. Няма такова.
Всяка една статуя, всяка една картина, книга, филм. Мечтателите са проектирали космическите ракети, тунелите под планините, измислили са автомагистралите и мобилните телефони, болниците и благотворителността. Мечтателите са управлявали корабите, откривали нови континенти и обиколили света - мечтателите са измислили и построили тези кораби. Мечтателите са измислили и парните машини, и електричеството, и двигателите с вътрешно горене. Мечтателите са създали пералните и кафемелачките, комбайните и компютрите, аспирина и антибиотиците. Мечтателите са измислили пътищата да са павирани или асфалтирани, тротоарите да имат бордюри и къщите да са с номера. Мечтателите са предложили всички хора да имат право на образование и мечтателите продължават да правят така, че Светът са не спира при вчера, а да се движи напред.
Всеки иска животът му да не мине незабелязано. Всеки иска да впечатли и да бъде запомнен. Всеки иска да остави следа от присъствието си. И всички мечтаем и следваме идеалите си в опитите си да стъпваме все по-дълбоко в пясъка на живота. Защото всеки иска да бъде запомнено от тези, покрай които е минал. От тези, с които си е прекарал годините. И от тези други, с които животът ще го срещне тепърва.
А Вселената винаги поощрява искрената ни отдаденост на нещо. Желанията винаги дават криле, но често нямат такива. Нужни са и усилия. Ключът към щастието е да имаш мечти. Ключът към успехът е да накараш мечтите си да се сбъднат. А мечтите трябва да са толкова големи, че да можем да растем в тях. И е сигурно, че се сбъдват, защото без тази възможност природата не би ни позволила да ги притежаваме.
Идеалите и мечтите са добър стимул за развитие и успех. Те сами по себе си са нещо непостижимо. Те могат да бъдат мотив за напредък, но само за човек, здраво стъпил на земята, с обективно и реалистично свето възприятие. Идеалите и мечтите могат да действат доста потискащо, ако останат само в мислите ни и не стигнем до привеждането им в действие.
А всъщност в какво се превръщат мечтите?
Както разказва дена древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Кедрите растат много, много бавно и нашите три дръвчета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видели как в земите на Ливан пристигнали пратеници на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорат за бъдещето.
- След всичко, на което станах свидетел - казал първият, - аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.
- Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро - обадил се вторият.
- Колкото до мен - проговорил третият - аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.
Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триона на дървен материал.
Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога те пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от остатъците му направили ясла.
От второто дърво сглобили груб дървена маса, която продали на един търговец на мебели.
Гредите на третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.
Горестно за оплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение...“
Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.
Няколко години по-късно, в скромен селски дом, хората седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнасял няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.
На следващата вечер от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окървавен човек и заковали за кръста гвоздей. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята участ. Но не минали и три дни и той Факел на Света. Кръста, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.
Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.
Това е горчивата истина.
Всяко желание първо е било мечта. А за да стане мечтата реалност, първо трябва да си изясним точно какво искаме. Нужни са конкретен план на срокове. После тръгваме напред и просто действаме. Неизбежни са моментите на униние, грешки и отклонения. Но е сигурно, че по пътя ще трябва да се откажем от всичко, което не служи на целите ни, и трябва да се борим за всичко, което им служи.
Не е лесна работа, но съм готова да се обзаложа, че харесвате мечтите за бъдещето повече от историите за миналото. Познах, нали? Така че време е да започнете съвсем на празно и на чисто с “Имам една мечта“, останалото е проста работа, пардон просто работа.

Из българският печат