При мен - това си е моето място...

понеделник, 8 декември 2008 г.

Колко струва един човешки живот?

В последните дни по всички медии, телевизии, вестници и радиостанции се тиражира смърта на едно младо момче.
Напълно нелепа и безсмислена според мен смърт.
Безсмислена, защото не си загинал на бойното поле за родината, не си станал жертва на кауза,за която си се борил, не си спасил човешки живот с цената на твоят.
Едно момче си отиде просто така.
За да избие комплекса на други, които са решили, че по този начин ще са по-мъжествени може би?
Или пък просто ги е подразнило, това че се е забавлявал, или пък не дай си Боже, защото е дишал техният въздух.
Може да ви се струват безумни предположенията ми, но и на мен ми се струва безумие да пребиеш някой ей така за спорта.
Да съгласна съм, че може да ги е обидил или нагрубил, но така ли трябва да се реагира? По тази логика всеки ден в градският транспорт или в задръстванията по улиците трябва да се дава жертва, заради нечие лошо настроение. Защо да си сдържаме нервите, когато някой ни дразни, да вадим пистолетите и да си решаваме проблемите.
Така и блъсканицата ще стане по-малка. Ще си пътуваме без проблем и всичко ще ни е ок.
Какво е един човешки живот?
Нищо в сравнение с нашите комплекси...
Не знам как родителите на тези младежи се чувстват в момента, като знаят, че са отгледали убийци?
Не знам и как се чувстват родителите на убитото момче?
За мен обаче е проява на безхаберие към човешкият живот от страна на всички, родители, учители, институции и държава.
Ако това момче си е отишло от този свят без причина и държавата не наложи справедливото наказание, то просто няма смисъл да оставаме тук.
Няма смисъл и да раждаме деца на тази държава, защото страхът, че може да ги надживеем ей така, защото на някой му е скимнало да се направи на мъж, може да ни убие.
Хора животът е достатъчно ценен, за да го прекършва ме в началото му.
А и в крайна сметка, другият път може вие да сте на мястото на жертвата.


Няма коментари:

Истината за нещата ...

Когато крилата са уморени, когато мeчтите не са покорени, когато слънцето в тебе залязва и усмивка не се забелязва. Когато ръцете останат празни, а стъпките са били напразни, когато огънят стане жарава, когато живота на смърт става. Тогава и само тогава разбираш, че в живота, любовта си заслужава..

Моят списък с блогове