Седемте чудеса на древността - ІІІ част

Чудо ТРЕТО
Храмът на Артемида в Ефес

Изграждането на храма било дело на всички жители на Ефес. Те искали да построят на богиня Артемида величествен храм, който да надминава по красота всички светилища стрени дотогава.

Изграждането на храма било поверено на архитект Херсифрон. За постройката той избрал мрамор, които доставяли по мучурливи и блатисти пътища до мястото определено за построяването на храма.

Докато доставяли материала Херсифрон подготвял всичко за полагане основите на храма. В Ефес земетресенията не били рядкост, затова било нужно да се построи пружинираща опора. За тази цел бил изкопан много дъбвок изкоп, който засипали с дървени въглища и вълна. Едва след това се пристъпило към строежа на храма.

Той продължил много години. Херсифрон не успял да завърши работата. Тя била продължена от неговия син Метаген. Но и той не доживял построяването на храма. Той бил завършен от Пеонит и Деметрий през 450 г. пр. Хр. Строежът продължил 120 години.

Храмът предизвиквал възхищението и учудването на всеки, който го видел, но той просъществувал около 100 години. През 365г. пр. Хр. жител на Ефес - Херострат, решил да увековичи името си и запалил светилището на Артемида. Според преданието това станало в деня на раждането на Александър Македонски.

Жителите на Ефест решили да възстановят храма си. Когато през 333г. пр. Хр. Александър Македонски стигнал до стените на Ефес, работите по въстановяването на храма вървели с пълен ход. Въстановяването му се ръководило от архитект Хипократ. Когато бил завършен, храмът се превърнал в един от най-богатите музеи в света.

През 263 г. пр. Хр. привлечени от богатствата на храма, готите завзели Ефес и разграбили светилищито. Християните също нанесли значителни щети. Те насъсквали тълпите вярващи фанатици срещу него. Постепенно той запустял.

Най-страшни разрушения на храма причинила блатистата почва, върху която бил издигнат и която според замисъла на строителя трябвало да запази светилището от земетресения. Наносите на река Каистър постепенно скрили останките от разрушения храм, който потънал в тинестото блато.

През 1426г. турците завзели Ефес и градът западнал. Днес той е малко селище в Турция, в което не е останало нищо от богатия и могъщ град, чийто храм бил гордостта на античния свят.