Дърво без корен

Обичам те, не ме е срам
праха от стъпките ти да целувам.
Ти си за мен и бог, и храм,
душата - скитница теб жадува.

Като съм с друга, виждам теб,
сънувам само теб и чакам още,
обичам те, магьоснице,
забрава и утеха търся още.

Дърво без корен бях,
без цел и дом живях,
във зрак и студ горях -
мотив за всеки грях.

Години пропилях,
накрая осъзнах:
от теб отивах си,
но пак към теб вървях.

Много скитах по света
и чужди пътища сама пресичах,
до тебе искам да съм сега,
да бъда твоя, се заричам.

Пожар са твоите очи
и всеки поглед е магия,
но нека всичко да си простим,
със обич двама да се опием.

Дърво без корен бях,
без цел и дом живях,
във зрак и студ горях -
мотив за всеки грях.

Години пропилях,
накрая осъзнах:
от теб отивах си,
но пак към теб вървях.

изпълнява Ивана
Остатъка от статията тук