Седемте чудеса на древността - ІІ част

За второто чудо на древността, за съжаление няма останали материални данни. Никой не може да се похвали, че се е изтягал под сянката на някое смокиново дърво, във висящите градини на Семирамида. Както и няма очевидец, да потвърди, че са били висящи. Но идеята за тях вдъхновява сигурна съм не малък брой архитекти и в наши дни. Ето и кратко описание на това чудо
Висящите градини но Семирамида
Чудо ВТОРО
Висящите градини но Семирамида

Висящите градини са били построени в двореца на цар Навуходоносор (604-562 пр. Хр) . Те били създадени от вавилонския цар за неговата любима жена, мидийската принцеса, която тъгувала за прохладата и сянката на родните планини.

Тези прочути градини били разположени върху широка четириетажна кула. Етажите на градината се издигали стъпаловидно над крепостните стени на двореца. Всеки етаж се подържал от здрави тухлени сводове, които се опирали на колони. Платформите на терасите били направени от масивни каменни плочи, покрити с чакъл и заляти с асфалт. Над тях имало уплътнение от два реда тухли. Отгоре тухлите били покрити с оловни листове, за да не прониква водата от почвата в долните етажи на градината. Върху всичко това бил насипан дебел пласт почва, в която растели дори най-високи дървета. За поливане на растенията стотици роби доставяли вода от Ефрат, като въртели голямо водоподемно колело с кожени ведра.

Градините били обърнати на северозапад, откъдето духал прохладен вятър. Сред своя аромат и сянка те били истинско чудо в безлесната и равна Вавилония.

След голямо наводнение (столетия по-късно) двореца на цар Навуходоносор бил разрушен. Водата постепенно размила лошо изпечената глина на терасите. Те се свлекли, рухнали сводовете на кулата, на чиито стъпала зеленеели висящите градини. За две хиляди години всичко си изравнило със земята.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Треска за подаръци

Днес случайно се загледах в календара на стената, и установих, че почти неусетно е минала поредната година и е дошло време за празнуване.
като почти всеки средностатистически човек и аз обичам празниците и още повече да получавам подаръци. Празничната атмосфера ме разтоварва, действа ми зареждащо. Иска ми се да раздавам усмивки и подаръци на всички, независимо дали са познати или не.
Обичам празниците.
Но напоследък започвам да изпадам в ужас като се сетя, че ще се наложи да купувам подаръци, и не защото се скъпя, ценята няма значение. А защото на пазара всичко вече е толкова еднотипно, че няма на какво да ми се спре погледа.
Поради тази причина реших да си размърдам мозъчето и да предложа няколко варияната за Коледни и Новогодишни подаръци.
Винаги на първо място са семейството, любимият човек (ако има такъв) и приятелите.
За роднините ми, ами много се чудих и накрая реших, че освен традиционните подаръци от сорта на дрехи, козметика и бижута, мога да направя един общ семеен подарък, като аз реших да купя видео камера, за да не забравяме веселите семейни моменти.
За любимият човек, ами аз няма, но когато той се появи, това което ми се иска да му подаря, е вечеря на свещи, приготвена от мен с много желание и любов. Представете си как сте се сгушили до елхата в очакване на Рождеството Христово и му подарявате мечтаният от него подарък. Ако не знаете какво точно иска партньора ви, ами винаги има малки женски хитрини и насочващи въпроси. Сигурна съм, че и сами можете да се справите.
За приятелите, ами това което смятам аз за подходящ подарък и нещо което да им напомня за вас. Тук вече изключвам козметика и дрехите. Милите подаръци под формата на плюшени играчки и до момента, въпреки солидната ми възраст стоят на леглото ми.
Имам и доста сувенирчета, снимки в рамка от веселите ни моменти.
Да не говорим за огромното количество поздравителни картички, с мили писания.
Както са казали хората - "Малко, но пък от сърце".
Е със сигурност ще се заредя с голяма кошница с малки подаръчета...
Много картички...
И най-вече усмивки, за да направя празника по-светъл... без да е необходимо да пали ме всичките коледни лампичкипо Софийските улици.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Моето истинско - АЗ

От доста време харесвам една песен.
Смятам, че тя в голяма степен характеризира живота ми.
За съжаление не успях да намеря превод на текста, и реших, че най-точно ще е ако сама се опитам да го преведа, така както аз го усещам.
Песента е на великата група ABBA, надявам се да не съм направила много смислови грешки.
Също така се надявам да не са много хората, които се чувстват по същият начин.

Победителят взема всичко


Не ми се говори
За нещата, през които преминахме.
Макар че това ме наранява.
Сега това е история
Аз играх всичките си карти
Ти направи каквото трябваше.
Нямам какво повече да кажа
Нямам повече аса за да играя.

Победителят взема всичко
Загубилият остава безмълвен
Далеч от победата
Това е моята съдба.

Аз бях в твоите прегръдки
Мислех си, че съм част от тях
Изграждаха ми чувства
Строяха ми ограда
Строяха ми дом
Мислех, че ще съм силна там
Но бях глупачка
Играех роля

Господ хвърли заровете
Техният разсъдък е студен като лед
И някой тук долу
Загуби някои скъп
Победителя взе всичко
Загубилият падна
Това е просто и обикновено
Защо трябваше да се оплаквам

Но кажи ми дали тя те целува
Както аз те целувах
Дали чувстваш същото
Когато тя изрича името ти
Някъде дълбоко вътре
Ти трябва да знаеш, че ти липсвам
Но какво мога да кажа
На правилата трябва да се подчиня


Съдията ще реши
Аз ще издържа
Наблюдателт на спектакъла
Винаги стой тихо
Играта се повтаря
Любим или приятел
Големи чувства или малки
Победителят взема всичко


Не искам да говоря

Ако това те натъжава
И разбирам
Ти дойде да стиснеш ръката ми
Извинявам се
Ако това те кара да се чувстваш зле
Виждайки ме така възбудена
Без самочувствие
Но виждаш
Победителят взема всичко
Победителят взема всичко


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Седемте чудеса на древността - І част

Историята е моята страст.
Това учих, но за съжаление действителността в България в момента, не предполага да се занимаваш с това което обичаш и да имаш възможност да живееш що годе финансово обезпечен живота.
Но, както знаем никой не може да ни отнеме мечтите и да пречупи поривите ни.
Това, което искам да направя е да посетя всички прекрасни древни места, и да усетя духа им.
Седемте древни чудеса, са едни от местата, който искам да посетя.
На едното вече бях, сега ще ви ги представя, като ще започна с моето посещение на магнетичните Пирамиди.
Чудо ПЪРВО
Египетските пирамидите

Пръв от египетските фараони, който построил над гробницата си пирамида бил фараон Джосер от III династия. Тази пирамида се състои от 6 огромни стъпала, облицовани от полирани плочи. Недалеч от нея са открити отломки от статуята на архитект Имхотеп. Фараонът, доволен от построената от него гробница, оказал на архитекта най-голямата в Древен Египит чест - разрешил да поставят в гробницата статуята на Имхотеп.

Най-голямата пирамида в Египет е построена от фараон Хуфу, или на гръцки Хеопс, живял през XXVIII в. пр. Хр. Височината й е 147 метра (поради срутване днес тя е 137 метра), а всяка от стените й е 233 метра. За да бъде обиколена пирамидата на Хеопс, трябва да се измине почти 1 км. До 1889г., когато е изместена от Айфеловата кула, тази пирамида е най-високата постройка на планетата.

Учените са изчислили, че за да бъде посторена пирамидата са били нужни 2 300 000 огромни блока варовик, всеки от които бил с тегло 2 тона. Тези блокове са така грижливо изгладени и притъкмени един към друг, че в процепа между два камъка не може да се провре острието на нож.

По означените по варовиковата скала очертания, работниците издълбавали дълбоки бразди, в които забивали сухо дърво. След това заливали процепа с вода, под действието, на която дървото набъбвало и откъртвало отломък от скалата. С въжета от папирус извличали отломъка от каменоломните. След това идвал ред на каменоделците, които оглаждали камъка на място. Древните строители не са използвали разтвори за спояване на къмъните - те прилепвали плътно една към друга под силата на тежестта си. Когато градежът на пирамидата привършил, тя била облицована с полирани гранитни плочи.

Според Херодот строежът на Хеопсовата пирамида продължил 20 години. През три месеца сменяли работниците, които достигали до 100 000 души.

Втората по големина пирамида и тази на фараон Хефър (Хефрен) Тя е с 8 метра по-ниска от Хеопсовата. Останалите, около 70 пирамида, са с много по-ниски размери.

Недалеч от пирамидана на Хефрен се намира статуята на знаменития сфинкс. Днес лицето му е пропукано, а носът и брадичкато отчупени. Арабите обезобразили статуята, защото вярвали, че в изображениеята на древните египтяни живят зли духове. Те го наричали дори баща на ужаса.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Приказка за възрастни - ІІ

Преди време, написах една "Приказка за възрастни", която подставяше историята на моя приятелка. Като се замисля на всяка жена и се иска човекът, който най-много я е наранил и я е изоставил да се върне при нея и да й поиска прошка. Не знам за другите, но аз много трудно забравям една любов и ми се иска раздялата да е била просто лош сън, но за съжаление не е така. Преди ден приятелката ми ми прати втората част на приказката, тъй като аз я бях оставила без край, с надеждата те двамата да я допишат. Не я бяха завършили двамата, а само синът на свещеника ... е ето и останалото от тези приказка погледната през неговите очи:

.............След срещата си с принцесата, той бил обнадежден, макар и да не получил желаният отговор, тя му дала надежда че един ден може отново да са заедно. Всеки ден заспивал и се будел с тази мисъл, че не всичко е загубено, че ако наистина се обичат ще са отново заедно и нищо няма да може да им попречи. Минавали дните, двамата влюбени продължавали да си пишат, но с всеки изминат ден писмата на принцесата ставали все по-студени, надеждата която живеела бавно умирала. Синът на свещеника се бил превърнал в друг човек, любовта която му давала сили била изчезнала, а с нея и смисъла на живота му. Опитал да намери утеха не при една или две жени, но с никоя не успял да се почувства така както с НЕЯ, никъде не можел да открие щастието си, единствено надеждата че отново ще са заедно му била останала.

Един ден отишъл за съвет при стар мъдрец, разказал му всичко и очаквал мъдрост, която да му помогне, старецът обаче бил категоричен:

– На пътя на истинската любов дори и сатаната не може да застане, няма сили които да могат да разделят две влюбени души които се обичат истински. Какво би направил ти на нейно място? – попитал мъдреца.

– Без съмнение бих направил всичко възможно за да сме заедно, нищо не би могло да ме спре. – отговорил той.

– Така е, виждам го в очите ти. А дали тя те обича толкова, че да го направи?

Въпроса на стареца кънтял като звук от камбана който ехото повтарял и носел надалеч. На влюбения глупак толкова му се искало да каже, че неговата принцеса би направила всичко за него, но този път нямало как да излъже себе си, неизбежно било да се срещне с истината. Очите му се напълнили със сълзи, а сърцето му се качило в гърлото и не успял да каже ни дума.

– Истината приятелю, е че ако наистина се обичахте вече щеше да сте заедно и ние с теб въобще нямаше да разговаряме. Ти не можеш да намериш щастието при друга, но тя е намерила своето и ти трябва да се примириш. От теб и е останал спомен, който времето неизбежно лека по лека ще заличи, на него са не подвластни само Бог и любовта. Ако наистина я обичаш може да направиш само едно, оставия я да живее живота си и недей да пречиш на щастието й, само така може да намериш и ти своето.

В този ден умря и последното малко парченце надежда което му бе останало. Старият мъдрец беше болезнено прав, думите му звучаха дни наред в главата на младия влюбен и той все повече се убеждаваше в тях. Въпреки това му беше изключително трудно да спре да мисли за НЕЯ. Всяка нощ минаваше покрай двореца и гледаше светлините в стаята на принцесата, тя беше там намерила щастието си и започнала нов живот, а той все още живееше със спомена за миналото, единствено сърцето му беше по-черно от нощите в които минаваха в мисли за нея. Синът на свещеника знаеше, че не може да продължи така, нямаше как да забрави своята любима когато тя е толкова близо до него, затова реши да напусне царството и да замине далече, далече от нея и от спомените. Преди да замине обаче трябваше да й изпрати едно последно писмо, в което да и обясни всичко и да й каже ОБИЧАМ ТЕ.

Дай Боже на всеки такава любов, но с край, който вие ще си изберете...

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Какво е любовта?

Какво ли всъщност е любовта?Едно чувство,едно сърце,преливащо от нежност и една неосъзната тъга. Тя е спонтанна.Може да се роди от един жест,един поглед,от една неосъзната мечта.Нея не можеш да я видиш,нарисуваш или изпееш.Можеш само да я почустваш.И тогава си истински щастлив.Готов си да обгърнеш човека,когото обичаш с нежност и чустваш,че можеш да му дадеш себе си.Но той готов ли е да вземе това,което му даваш?

Разбираш,че си се излъгал,че си търсил в него нещо,което той не притежава.Търсил си една чиста любов,за която той не е готов.Такива хора са наистина за съжаление.А ти трябва да намериш сили,за да станеш,да измиеш раните си и да продължиш.И тогава най-пострадали са излъганите ти мечти.Чувстваш се сам и тъй далеч от хората. Да,наистина никой не може да ти помогне.В последвалата самота разбираш,че всъщност мечтите ти са били измамни.Затваряш се в себе си и всичко е завладяно от пустота.
Но времето лекува, са казали хората и не са сгрешили.След време обвивката,в която си се скрил,започва да се пропуква.И ти отново уж си същият,но е останала болката... Въпреки всичко любовта е щастие! Все някога ще намериш човека,който ще те обича така,както е в мечтите ти. Тогава ще забравиш болката,която се е насъбрала в сърцето ти.Ще виждаш красотата във всяко нещо на този свят.Ще забележиш колко красиво е морето и колко хубаво пее славеят.Ще почувстваш магията на летният дъжд.И в тази магия ще бъдем само аз и ти,защото ще се обичаме,ще имаме сили да се извисим над студенината на околните и всичко ще бъде просто за нас-влюбените. И ако наистина се обичаме,ще се слеем в едно цяло и от нас ще се излъчва топлина и светлина.Всеки ще намери своята любов,но трябва да има търпение,да търси.Трябва да се научи да пресява любовта от измамата и да не губи надежда,защото любов има!

Из дебрите на Интернет
Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Мистър Питър Пан

Синдромът "Питър Пан" или търсенето на мис Съвършенство.
Имаш сериозна връзка от няколко месеца или година . Усещаш, че това е подходящият човек. Биологичният ти часовник вече тиктака, а ти си готова да станеш майка, но тай не предприема нищо...
Решаваш да поговорите и... той изпада в истерия.

Оказва се, че твоят Подходящ не е готов за семеен живот. Харесва те, но иска всичко да продължи по стария начин, като досега. Прави го, защото спада към онези мъже, за които психолозите казват, че са в плен на синдрома "Питър Пан". Въпросът за семейството и намирането на човек, с когото да свие семейно гнездо, не го интересуват. Той иска да е независим, свободен, да си има своя "бърлога". За него не съществува реална идеална партньорка. Независимо с каква жена е, винаги ще мисли, че още не е срещнал Съвършената. Затова и раздялата с поредната любов не го огорчава, не го кара да страда безутешно. Тъкмо напротив - той се втурва напред със съзнанието, че ето сега ще срещне нея - мис Съвършенство. И така, съсредоточен в постоянно търсене, на мъжът Питър Пан не му се налага да порасне. За него остава чужда мисълта за носене на отговорност, за семейство и деца.
Причините за подобно поведение при мъжете трябва да се търсят в тяхното детство, казват психолозите. Вероятно твоя Питър Пан е имал съвършена майка ( или поне така си е мислил той), която и сега му служи за пример как трябва да изглежда жената до него. Имаш ли шанс ти при тези обстоятелства?
Първо, не трябва да забравяш, че никой не е в състояние да промени партньора си. Да, той ще коригира поведението си, за да не те дразни и за да постигне компромис в отношенията ви, но няма да се промени вътрешно.
И все пак, ако обичаш своя Питър Пан, си струва да изпиташ да се превърнеш н неговата мис Съвършенство. Добрата новина е, че той не е женкар, за него не е важна бройката на партньорките. Той е искрен като казва, че търси идеалната жена, просто не осъзнава, че тя не съществува. В един хубав миг обаче осъзнаването е възможно. Защото приятелите му ще се задомят, ще поразредят броя на срещите, ще започнат да водят жените и децата си на пикниците и Питър Пан ще се запита какво се случва с живота му. Ако държиш на него и си убедена, че това е Той, трябва да бъдеш активната страна. Това е моментът на неговото съзряване и порастване. За съжаление никой не знае кога настъпва - на 30, 40 ири 50... Според статистиката около 50% от мъжете със синдрома на "Питър Пан" се разделят с момчешките си идеали между 40-те и 50-те години. И тогава те се превръщат в идеални съпрузи и бащи. Безпокойството от безполезния живот, който води, и страхът от бъдещето карат мъжът Питър Пан да се прости с търсенето на идеалната партньорка и да се обрече на брачен живот. той осъзнава, че в живота на порасналите момчета има не само отговорности, но и много радост и щастие... Но ще имаш ли търпение да дочакаш този момент на съзряване? Готова ли си няколко години да бъдеш неговата най-близка довереница, приятелка, с която да обсъжда всичко, дори жените, които се появяват в полезрението му?
Ако отговорът ти е "да", пожелавам ти късмет. Чакането и усилията си струват, защото мъжът Питър Пан иначе е невероятно нежен, мил, чувствителен. И може да бъде до теб до края на живота ти. Просто забрави за ревността, кризите на любовта, постоянното натякване за изтичащото време, за биологичния ти часовник... Бъди неговата мис Съвършенство!
А ако не си готова, просто продължи и си дай шанс с някой друг!

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Трафик - ПИК

Така като се замисля, една доста голяма част от живота ни преминава "на колела".
Мечтата на почти всеки тинейджър в съвременното ни общество е като навърши пълнолетие да се сдобие с возило, по възможност с четири гуми и "n" на брой конски сили.
Не че и аз не съм си мечтала. Та даже и се сдобих преди известно време.
Но пък съм сигурна, че ще се съгласите, че е тъпо да робуваме на една ламарина и да прекарваме по няколко часа на ден в нея, вместо да се възползваме от възможността да се видим с приятели или да си подарим няколко часа спокойствие или гореща вана.
Та това което искам да споделя, е че забелязвам как в опита си да се спасим от навалицата в градския транспорт и "приятните" изживявания, които я съпътстват се втурваме да изкупуваме каквото ни падне, от бракуваните вече европейски возила и след това с гордост сядаме зад малко поизносените им волани.
Да това е много хубаво, да си имаш нещо свое, е все пак старо и малко или много ползвано,но пък твое.
Изключваш от скорост, врътваш ключа и потегляш.

Измъкваш се с няколко маневри от подпрялите от всякъде "колеги" и се впускаш в лудешки танц.
Няма да се спирам на факта, колко приятно изживяване е това, че 90% от централните софийски улици са еднопосочни и ти се налага да се въртиш като замаян, за да се измъкнеш от там.
После се забиваш в безумното задръстване и се почва един пътепис с работно заглавие "Как да стигна навреме до работното ми място?" или пък "Колко часа по-рано трябва да стигна, за да съм навреме на работа?".
Всяка сутрин се сблъсквам с ужаса на софийското движение, при това не аз шофирам.
Успявам да разгледам и изуча навиците на "братята по съдба".
Виждала съм жени, които се гримират, мъже, които четат вестник, масове се дъни музика до дупка и се пуши нервно през отвореният прозорец на колата.
Няма да обяснявам за приятните "пожелания" , които си отправят колегите шофьори по роднинска линия, про опита на някой ентусяст да направи маневра за излизане от тапата.
Не знам за вас, но за мен е безумие да стоиш в продължение на часове заклещен между ръмжащи мотори, като се има предвид колко кратък за съжаление е живота ни.
Също така смятам, че е безумие да се влагат средства в това да се строят нови MALL -ове вместо да се изгради една нормална инфраструктура, за да може все пак да ни остава свободно време, което да пилеем заедно с пратите си в тях.
Не съм сигурна какви още по странни ограничения ще наложат на младите шофьори, но май е време ние да наложим на нашите управници, защото времето ни е пари, а пред прага на очакваната и тиражирана от всички медии Световна финансова криза, не всеки може да си позволи лукса да ги губи.




Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...