Трафик - ПИК

Така като се замисля, една доста голяма част от живота ни преминава "на колела".
Мечтата на почти всеки тинейджър в съвременното ни общество е като навърши пълнолетие да се сдобие с возило, по възможност с четири гуми и "n" на брой конски сили.
Не че и аз не съм си мечтала. Та даже и се сдобих преди известно време.
Но пък съм сигурна, че ще се съгласите, че е тъпо да робуваме на една ламарина и да прекарваме по няколко часа на ден в нея, вместо да се възползваме от възможността да се видим с приятели или да си подарим няколко часа спокойствие или гореща вана.
Та това което искам да споделя, е че забелязвам как в опита си да се спасим от навалицата в градския транспорт и "приятните" изживявания, които я съпътстват се втурваме да изкупуваме каквото ни падне, от бракуваните вече европейски возила и след това с гордост сядаме зад малко поизносените им волани.
Да това е много хубаво, да си имаш нещо свое, е все пак старо и малко или много ползвано,но пък твое.
Изключваш от скорост, врътваш ключа и потегляш.

Измъкваш се с няколко маневри от подпрялите от всякъде "колеги" и се впускаш в лудешки танц.
Няма да се спирам на факта, колко приятно изживяване е това, че 90% от централните софийски улици са еднопосочни и ти се налага да се въртиш като замаян, за да се измъкнеш от там.
После се забиваш в безумното задръстване и се почва един пътепис с работно заглавие "Как да стигна навреме до работното ми място?" или пък "Колко часа по-рано трябва да стигна, за да съм навреме на работа?".
Всяка сутрин се сблъсквам с ужаса на софийското движение, при това не аз шофирам.
Успявам да разгледам и изуча навиците на "братята по съдба".
Виждала съм жени, които се гримират, мъже, които четат вестник, масове се дъни музика до дупка и се пуши нервно през отвореният прозорец на колата.
Няма да обяснявам за приятните "пожелания" , които си отправят колегите шофьори по роднинска линия, про опита на някой ентусяст да направи маневра за излизане от тапата.
Не знам за вас, но за мен е безумие да стоиш в продължение на часове заклещен между ръмжащи мотори, като се има предвид колко кратък за съжаление е живота ни.
Също така смятам, че е безумие да се влагат средства в това да се строят нови MALL -ове вместо да се изгради една нормална инфраструктура, за да може все пак да ни остава свободно време, което да пилеем заедно с пратите си в тях.
Не съм сигурна какви още по странни ограничения ще наложат на младите шофьори, но май е време ние да наложим на нашите управници, защото времето ни е пари, а пред прага на очакваната и тиражирана от всички медии Световна финансова криза, не всеки може да си позволи лукса да ги губи.