При мен - това си е моето място...

вторник, 25 ноември 2008 г.

Седемте чудеса на древността - ІІ част


За второто чудо на древността, за съжаление няма останали материални данни. Никой не може да се похвали, че се е изтягал под сянката на някое смокиново дърво, във висящите градини на Семирамида. Както и няма очевидец, да потвърди, че са били висящи. Но идеята за тях вдъхновява сигурна съм не малък брой архитекти и в наши дни. Ето и кратко описание на това чудо
Висящите градини но Семирамида
Чудо ВТОРО
Висящите градини но Семирамида

Висящите градини са били построени в двореца на цар Навуходоносор (604-562 пр. Хр) . Те били създадени от вавилонския цар за неговата любима жена, мидийската принцеса, която тъгувала за прохладата и сянката на родните планини.

Тези прочути градини били разположени върху широка четириетажна кула. Етажите на градината се издигали стъпаловидно над крепостните стени на двореца. Всеки етаж се подържал от здрави тухлени сводове, които се опирали на колони. Платформите на терасите били направени от масивни каменни плочи, покрити с чакъл и заляти с асфалт. Над тях имало уплътнение от два реда тухли. Отгоре тухлите били покрити с оловни листове, за да не прониква водата от почвата в долните етажи на градината. Върху всичко това бил насипан дебел пласт почва, в която растели дори най-високи дървета. За поливане на растенията стотици роби доставяли вода от Ефрат, като въртели голямо водоподемно колело с кожени ведра.

Градините били обърнати на северозапад, откъдето духал прохладен вятър. Сред своя аромат и сянка те били истинско чудо в безлесната и равна Вавилония.

След голямо наводнение (столетия по-късно) двореца на цар Навуходоносор бил разрушен. Водата постепенно размила лошо изпечената глина на терасите. Те се свлекли, рухнали сводовете на кулата, на чиито стъпала зеленеели висящите градини. За две хиляди години всичко си изравнило със земята.


Няма коментари:

Истината за нещата ...

Когато крилата са уморени, когато мeчтите не са покорени, когато слънцето в тебе залязва и усмивка не се забелязва. Когато ръцете останат празни, а стъпките са били напразни, когато огънят стане жарава, когато живота на смърт става. Тогава и само тогава разбираш, че в живота, любовта си заслужава..

Моят списък с блогове