При мен - това си е моето място...

вторник, 25 ноември 2008 г.

Треска за подаръци


Днес случайно се загледах в календара на стената, и установих, че почти неусетно е минала поредната година и е дошло време за празнуване.
като почти всеки средностатистически човек и аз обичам празниците и още повече да получавам подаръци. Празничната атмосфера ме разтоварва, действа ми зареждащо. Иска ми се да раздавам усмивки и подаръци на всички, независимо дали са познати или не.
Обичам празниците.
Но напоследък започвам да изпадам в ужас като се сетя, че ще се наложи да купувам подаръци, и не защото се скъпя, ценята няма значение. А защото на пазара всичко вече е толкова еднотипно, че няма на какво да ми се спре погледа.
Поради тази причина реших да си размърдам мозъчето и да предложа няколко варияната за Коледни и Новогодишни подаръци.
Винаги на първо място са семейството, любимият човек (ако има такъв) и приятелите.
За роднините ми, ами много се чудих и накрая реших, че освен традиционните подаръци от сорта на дрехи, козметика и бижута, мога да направя един общ семеен подарък, като аз реших да купя видео камера, за да не забравяме веселите семейни моменти.
За любимият човек, ами аз няма, но когато той се появи, това което ми се иска да му подаря, е вечеря на свещи, приготвена от мен с много желание и любов. Представете си как сте се сгушили до елхата в очакване на Рождеството Христово и му подарявате мечтаният от него подарък. Ако не знаете какво точно иска партньора ви, ами винаги има малки женски хитрини и насочващи въпроси. Сигурна съм, че и сами можете да се справите.
За приятелите, ами това което смятам аз за подходящ подарък и нещо което да им напомня за вас. Тук вече изключвам козметика и дрехите. Милите подаръци под формата на плюшени играчки и до момента, въпреки солидната ми възраст стоят на леглото ми.
Имам и доста сувенирчета, снимки в рамка от веселите ни моменти.
Да не говорим за огромното количество поздравителни картички, с мили писания.
Както са казали хората - "Малко, но пък от сърце".
Е със сигурност ще се заредя с голяма кошница с малки подаръчета...
Много картички...
И най-вече усмивки, за да направя празника по-светъл... без да е необходимо да пали ме всичките коледни лампичкипо Софийските улици.


Няма коментари:

Истината за нещата ...

Когато крилата са уморени, когато мeчтите не са покорени, когато слънцето в тебе залязва и усмивка не се забелязва. Когато ръцете останат празни, а стъпките са били напразни, когато огънят стане жарава, когато живота на смърт става. Тогава и само тогава разбираш, че в живота, любовта си заслужава..

Моят списък с блогове