При мен - това си е моето място...

понеделник, 21 септември 2009 г.

Завръщане

От доста време бях занемарила “Моето място“ и напоследък започна да ми липсва. Събрах доста преживявания и емоции, които ми се ще да споделя с вас. Независимо дали на някой ще са му в полза, или просто за да не останат незабравени. Надявам се, че ще помогнат за осмислянето на важните моменти в живота и също така да забавляват вас и мен естествено.Първото, което искам да споделя е странната мания, която е обхванала всичките ми познати и мен включително, и от която успях да се отскубна след няколко опита, а именно манията facebock. Не ме разбирайте погрешно не съм против контактите между хората. Смятам, че е страшно полезно особено в нашия свят, където близки и приятели са се разпръснали по всички точни на планетата ни. Но пък след около месец установих, че си губя времето да правя безсмислени тестове, от сорта “Познавате ли ....“ човек, които никога не съм чувала, или “Истински варненец ли си?“, не че има значине къде си раждан, а кой град смяташ, че е твоят град. Да не говорим безкрайният клюкарник, в който се е превърнал сайта. Вярно, че можеш да ограничищ достъпа на непознати и нелицеприятни за теб хора, но все пак никога не знаеш, кой “доброжелател“ няма да прецени, че някоя твоя снимка или изказване е повод за завъртяна клюка.
Както казах моето мнение и такова, не ми се ще да садя картофи в някаква виртуална ферма, нито да се ровят в съзнанието ми.
Надявам се някой ден в Интернет пространството да има място където да не се налага повърхностното, а да се обръща специално внимание на интересите на хората, не на масовата култура.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

понеделник, 29 юни 2009 г.

Има ли приятелство между мъж и жена?


Дали съществува приятелство между мъжа и жената?
От известно време си задавам този въпрос и честно казано не намирам еднозначен отговор.
Имам познати мъже, имам и ако мога да ги нарека приятели мъже, имам бивши гаджета и надявам се някой ден и настоящи такива.
За познатите ми е ясно... Радко ги виждаме, два пъти в годината.
Драскаме си безсмислици в skype или facebook. Радваме се на случайна среща, разглеждаме с интерес снимките им и, както се пее в една песен "обещава ме си, че ще си звъним", но си оставаме само с обещанията до следващата случайна среща.Така наречените приятели мъже, обикалят в по-близката ни орбита. С тях може да се чуем веднъж, два пъти в месеца. Обикновено можем да споделим някоя и друга пикантна историйка, да потърсим от тях съвет за необяснимото за нас държание на гаджетата ни, и ако имаме късмет да разчитаме на тях, когато ни трябва някой да премести дивана в хола ни или да качи новата ни пералня машина.
Тези "дружки" много бързо изчезват от нашата орбита, в момента, в който някоя девойка хвърли любовното си ласо и спре волният им галоп.
За бившите гаджета...ами там смятам да перифразирам една мисъл - за бившите гаджета или лошо или нищо. Странно е, но в повечето случаи не се сещаме за хубавите неща, които сме преживяли с тях, а за лошите моменти. За това, как сме се разделили. За това, което са ни причинили или, това което си мислим, че са ни причинили. Красивите моменти се забравят. Заключват се в раклата на спомените и започват да хващат прах. Е, от време на време ги изтърсваме и подреждаме, но според мен да си стоят в скрина и да ни оставят да живеем в настоящето.
И последната група мъже са тези, които може да срещнем някой ден, но кога и дали това ще стане и друга тема.
Може някой да си мисли, че съм се отделила от основната ми тема за приятелството. Или, че вече написах за приятелите мъже, но не съм. Това, което ми е странно, че с никоя от по-горе изброените групи мъже, не можем да проведем един цялостен разговор. Винаги ни се налага да си направим сметката, за това кое да кажем. Как да се държим. Какви мимики и жестове да използваме в разговорите ни. Дали да звъним, или да изчакаме те да ни потърсят с идеята да не си помислят, че очакваме повече от тях. Постоянно сме в напрежение, да не се влюбим, или не дай Боже те да се влюбат в нас и да развалим илюзорното ни приятелство.
Та изводът, който си направих, е че май няма такова нещо като чистото и неопетнено приятелство между половете.
Винаги се поставя една бариера, която свети сигнално с надписа "секс" и променя нещата, като не позволява да се зароди едно стабилно приятелство.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

неделя, 12 април 2009 г.

Манифест да спасим истинските мъже!


Вчера, прелиствайки ежедневника, които се купува в нас, случайно попаднах на една реклама. Заглавието й привлече погледа ми и въпреки, че не съм привърженик на рекламните трикове, смятам, че има много истина в написаното в нея. Няма да цитирам марката, която се рекламира, но смятам, че е време мъжете да обърнат внимание на долу написаното, защото в най-скоро време ще си сменим ролите и жените ще станат силният пол. Ето и за какво точно става дума:УВАЖАЕМИ МЪЖЕ,
От известно време ( и с все по-нарастващо безпокойство, следим една зловеща тенденция. Наблюдаваме как Цивилизацията, с хищно вдъхновение унищожава Истинския Мъж, разяжда сърцето и духа му.

Методите й са потайни, метеросексуални и привидно невинни, но резултатите вече се виждат и от непредубеденото око.

ДА. ДНЕС, ИСТИНСКИЯТ МЪЖ Е ЗАПЛАШЕН ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ ВИД.
А когато Истинският Мъж е в опасност, ние не можем да стоим със скръстени ръце.
Всеки ден, докато разлиства модно списание, поръчва коктейл, маже гел, или разхожда малко, пухкаво животно, нещо в Истинския Мъж безвъзвратно умира.
Истинският му характер бавно атрофира, докато Той полива цветята, ползва конец за зъби, глади дънките си или - пази Боже - пазарува в Мола!
Цивилизацията ни предоставя тези неща като Велики Изобретения като Прогрес на модните времена, но нека не се лъжем. Климатизираните офиси, вегетарианските ресторанти, мъжката козметика, електрическите одеяла и самобръсначката с 12 ножчета, са заплаха за самото ни съществуване.
Кой, ако разрешите да попитаме, ще забие пирон в стената, ако се наложи? Кой ще запали огън, ще построи колиба, външна тоалетна или сал, а?
Кой ще взриви нещо, ще вкара със задна ножица, ще остъкли терасата, ще спечели момичето, ще пребие Лошите и ще се събуди по обяд във ваната - все неща, които пълнят живота на Истинския Мъж със Смисъл.
Никой, ето кой.
Уважаеми мъже. Нека си спомним кои сме. Нека останем верни на нещата, за които сме родени - Приятелството, Честа, белота, барбекюто и добрата бира!
Когато Истинският Мъж е в опасност ние казваме "НЕ"!
Когато Истинският Мъж е на изчезване, ние казваме "СТИГА"!
Да изхвърлим коприненото бельо от гардероба си! Да се съберем, да вдигнем пълни халби и да си спомним за какво сме тук!

Това е което прочетох. Не ме мислете за някой кроманьонска жена, която не приема развитието на мъжката мода и желанието на мъжете да се подържат, даже напротив с две ръце ги приемам. Но все пак трябва да има някакви граници, защото не ми се ще в един прекрасен ден мъжа до мен да откаже да ми помогне с торбите пълни с покупки, по простата причина, че може да си развали маникюра...
Мъже, не забравяйте, че вие сте нашата опора и ние разчитаме на вас!!!
В крайна сметка за това ви обичаме, че сте самите вие, а не копие на неопределен пол създание...


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

събота, 21 март 2009 г.

Кръв ми капе от сърцето


Живота ни е стока втора ръка .. второ качество на супер цена
любов за продан,души за продан навсякъде ..
Каква любов,алчна кучка е тя ? Какъв приятел ,щом е с много лица..
Любов за продан,души за продан..навсякъде..

Припев :
Кръв ми капе от сърцето,мамка му живот проклети!
В зъби душата стискам,но да те живея искам..
Кръв ми капе от сърцето,искам те живот проклети !
Няма да те проумея,но на пук ще те живея..


Бъди до мен,не пускай мойта ръка, със смях ни гледат и какво от това,
любов за продън,души за продън .. навсякъде..
Има любов да им покажем,ела,обичай ме да унемее света
любов за продън,души за продън навсякъде..

Припев /
Кръв ми капе от сърцето,мамка му живот проклети!
В зъби душата стискам,но да те живея искам..
Кръв ми капе от сърцето,искам те живот проклети !
Няма да те проумея,но на пук ще те живея..
Остатъка от статията тук

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Боже пази я от зло!


Тя има очи, които знаят всички мои тайни
Всичките ми мъки и вълнения
Тя има ръце, в които е цялата вселена
И в техните прегръдки мога да умра

Боже, на мен ми трябва толкова малко
под голото небе на този свят -
една топла постеля и нейните две очи

Изпрати своите ангели пазители
Защото нейната душа е и моя
Пази я от зло, Боже, когато не мога аз
Тя има устни с вкус на череша,
Които никой друг не целува като мен
Остатъка от статията тук

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

четвъртък, 19 март 2009 г.

Една жена на 33...


Казват, че когато една жена наближи Христовата възраст, животът й се променя. Може би промяната е в усещането,че ако не си станала майка, искаш да имаш свой деца? Или в сигурността, която те изпълва, че си успяла да намериш своето място под слънцето? Или в осъзнаването, че си пораснала и вече не те вълнуват онези неща, които са ангажирали съзнанието ти преди? А защо не и желанието да започнеш нещо ново?

Кариерата
Тя е много важна за всяка жена. Замисляме се за нея не поради факта, че трябва да гоним точките за пенсиониране, а защото искаме да се доказваме. За нас е от значение да катерим стълбата на успеха, да печелим пари, да бъдем финансово независими. Кариерата е тази, която ни дава мечтаната самостоятелност - от родители, приятели, партньори. Работата е тази, която ни открива нови светове, среща ни с различни хора. Казано другояче - кара ни да се чувстваме реализирани, а това ни прави щастливи. Кариерата заема голяма част от личното ни време и пространство. Често даже измества връзките с приятели и близки, краде от времето за любов и хобита. Но това няма значение, когато се опитваме да докажем своето Аз пред началника, пред близките и най-вече пред себе си. Годините минават, сменяме позиция след позиция, от стажанти ставаме мениджъри и животът се променя. Тогава всяка една от нас разбира, че това не е всичко и има нужда от човек до себе си, с когото да продължи напред, с когото да сподели успехите си. Само желанието за сериозно партньорство може да ни спаси от това да ни обсеби идеята за постигането на професионални успехи на всяка цена.
Мъжът
Да неми се сърдят представителите на силния пол, но те определено стоят на второ място в сърцето на второ място в сърцето на съвременната жена. В забързаното ви, развито общество ние, жените, се отдаваме напълно на партньора си едва когато имаме зад гърба си диплома, сериозна работа и ясна визия за дом и семейство. Чак тогава Той получава покана за Рая. Мъжът днес има нелеката задача да отговори на всичките ни потребности и стремежи. А те не са никак малко. Той трябва да умее да комуникира и да прави компромиси, да печели достатъчно пари, но и да мисли усилено за романтични подаръци и изненади, да ни осигури дом. Освен това е важно да изглежда добре, да говори добре. Той трябва да може да умее да ни бъде моден съветник, любовник, приятел, да може да готви и да обича. И, разбира се, да става за баща. В добавка към това трябва да се разбира с приятелите и колегите ни. Доста много трудни задачи, изискващи неимоверни усилия от страна на представителите на силния пол.
Приятелките
На 33 те вече са много малко, но са истински. Всички останали са минали н графата "добри познати". Приятелите имат своите професии и развитие в кариерата. Заради заетостта на всички ни, срещите с тях са основно в интернет. Но кагото се стигне до виждани "очи в очи", разговорите са приятни и разтоварващи. Колкото и да е ангажиран човек, е важно да намира време за най-близките си приятели, защото ако все се случва така, че избягва вижданията, в един прекрасен момент хората се отчуждават и просто спират да се търсят. Що се отнася до вече семейните приятели, с тях срещите стават доста по-разредени, особено докато ние все още сме в другия отбор - на неомъжените. Срещите са малко по-напрегнати, защото ни напомнят да силата на времето и тиктакащия биологичен часовник. Карат ни да си задаваме въпроса "Дали и аз не трябва да стана майка?". И макар и досега да е било на заден план, това питане започва да се появява в съзнанието ни почти ежечасно, да ни човърка, да ни кара да се съмняваме, да страдаме и да се чудим защо при нас не се получава. Но не бива да се паникьосваме и да мислим, че вече е късно. Напротив, трябва да продължим с увереност, че всяко нещо идва с времето и слънцето ще огрее и на нашата улица.

Из дебрите на пресата


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Райско място...

С пожелание към всички да видят и усетят с пръстите си и кожата си този пясък и това море...












Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

неделя, 22 февруари 2009 г.

Разходка до Париж - ІІ част

Ако някой си мисли, че за няколко часа може да обиколи всички забележителности в Париж, жестоко се лъже.
След като се възхитихме на архитектурното майсторство и величието на Нотър Дам поехме по десният брят на река Сена в посока към извисяващата се към небето Айфелова кула.
Голямо впечателение ни направиха туристическите корабчета, които срещу скромната сума от 1 евро те разхождат по Сена или ти предлагат да се възползваш от обяд и разходка.
По крайбрежието на река са разположени малки сергии, където се продават картини и картички във всевъзможни размери, магнитчета за храдилник с фърмата на всички забележителности, ключодържатели във формата на Айлфеловата кула и други подобни.
Тук за съжаление не можеш да се пазариш като в Египет, но за една сравнително скромна сума, можеш да се сдобиеш с оригинален спомен от престоя ти във френската столица.
По протежението на двата бряга на Сена са разположени голяма част от музейте и културните забележителности, като се започне от Лувъра, музей Д`Орсей, където може да се разгледат творбите на редица импресионисти. Най-интересното е, че музеят е разположен в сградата на старата централна гара на града. Много впечетляващ е и мостът "Трокадеро" със позлатените си статуи кацнали на четирите му края./>
За да достигнеш до самата Айфелова кула е необходимо да се въоръжеш с много търпени е и сили, ако все пак си решил да направиш нашият пешеходен пробег.
Самата кула е разположена в средата на парк, като в основата на четирите й "крака" има бутки, от където можеш да си закупиш билети за различните й нива. За да се качиш пеш до 2-ро ниво е необходимо да се разделиш с приличната сума от 4 евро, и да се справиш със 688 стъпала. Някой би казал, какво толкова на Шипка са 1000, но тук трябва да се отбележи и факта, че стълбите са тесни и се вият около самата конструкция, а вятъра през този сезон на годината си прави среща със събратята си точно в тази част на града. Но пък е здравословно и това е част от изживяването.
На първото ниво се намира леден бар и ледени скулптури, където освен да си починеш може и да се сдобиеш с чаша горещо кафе.
От първото ниво се насочваш към второто , което както споменах се намира на заветното разстояние от 688 стъпала над земята. От там гледката, която се разкрива е феноменална. Виждаш като на длан целият Париж, хълмът Мон Парнас с катедралата Сак Рекьор, Лувърът, градините на Тюилери, Триумфалана арка, площад Конкорд и прочие.
За това каква еуфория те обзема не е необходимо да обяснявам...Просто ти се ще да си птица

Следва продължение


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

петък, 20 февруари 2009 г.

Никога не се опитвай...

Никога не се опитвай да разбереш всичко -
някои неща не са от значение.
Никога не прикривай чувствата си:
когато си щастлив - отдай им се
когато не си - преживей ги!
Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по добри -
ще се изненадаш от резултатите.
Никога не се страхувай от бъдещето -
живей за деня!
Никога не се чувствай виновен за миналото -
каквото и да е станало - е станало.
Учи се от всички грешки, които си направил!
Никога не се чувствай сам -
винаги има някой, който ще ти подаде ръка!
Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал.
Не спирай да мечтаеш, нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.
Никога не спирай да обичаш,
никога не спирай да вярваш,
никога не спирай да следваш мечтите си!

... и никога не се отказвай!


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

събота, 14 февруари 2009 г.

По целувката ще ме познаеш


Целувката - това сладостно знаково действие на любовта, независимо дали интимна, приятелска или родителска, е обект на много обследвания. Често тя е муза в изкуството - независимо дали визуално, аудио или актово. Целувката е обект на медиците, които изследват реакциите на телата ни, когато се целуваме с някого, химичните процеси в тях, ползите и вредите. Психолозите пък могат да разкрият поне известни парченца от пъзела на човешката душевност според начина, маниера на целуване. Тъкмо в дебрите на психологичните трактовки ще надникнем, за да разберем какви сме според начина, по който ние самите даряваме целувки.Начинът, по който целуваме, разкрива много от това как обичаме. Той като термометър измерва градусите на интензивност на връзката ни. Специалистите по въпросите на взаимоотношенията между двама души твърдят, че целуването е първото нещо, което преустановяваме при разпада на отношенията с любимия. В такъв процес на разпад сексът се случва понякога, но почти или изобщо без целувки. Просто последните си имат твърде интимна природа и може би това е и причината проститутките да не раздават целувки на клиентите си. Родител целува детето си по челото и това е израз на загриженост и любов. Отпечатакът от устните върху челото може да ни даде и любим човек в момент на загриженост и желание да сподели трудни моменти с нас, да изрази позицията си, че е до нас и ни обича.
Целувката по челото от партньора обаче може да е знак, че той вече не те приема като негова страстна половинка, а по-скоро гледа на теб като на незряло дете, към което може да прояви единствено снизхождение.
Целуващите се със затворени очи са романтици по душа. Обратното - тези, които го правят с отворени очи, са реалисти и трудно влюбчиви. Видиш ли, че партньорът ти те целува със затворени очи, имай предвид, че той е склонен лесно да се влюбва, от една страна, но пък от друга, винаги пристъпва към любовта с недоверие, очаквайки бързо да се разочарова.
Трудно влюбчивите, онези, които не притварят очи докато допират устни в устните на другия, умеят да се верни до гроб, но само щом се уверят, че са срещнали обекта на своите мечти. Тези, които започват с леки кратки целувки, преди да се отдадат на голямата дълбока страст, са хора, които бързо хлътват.Това са личности, които веднъж взели решение, трудно се отказват от него.
Онези, които докато целуват, и много галят, са силно интуитивни натури. Те умеят да се наслаждават на удоволствието в процеса на очакване нещата да се случат и затова са и силни привърженици на продължителната любовна игра. По характер обикновено това са сладкодумци и самоуверени натури.
Когато някой те целува и в същото време силно те притиска към себе си, знай, че му харесва да се като господар на положението.Вътрешно това са неуверени хора обаче, които таят силен страх да не бъдат изоставени първи. Последното е и причина обикновено те да се иницятори на край на отношенията между двама ви.
Не всеки и невинаги се впуска в обследване на тялото с целувки. Любовниците, които харесват това, в живота са жадни за вълнуващи изживявания. Иска им се да опитат от всичко, оптимисти са по дух. На всяка своя нова среща гледат като ново вълнуващо изживяване и са силно концентрирани в онова, което правят, независимо дали секс, хранене, работа и др.
Може би звучи налудничаво, но докато се целуват, някои правят странни, смръщени физиономии. Забележиш ли подобно нещо, знай, че срещу себе си имаш големи егоисти, които настояват всичко в живота да става според техните желания и вкусове.
Ревнивецът по характер ще разпознаеш, ако особено много си пада по "вакумната" целувка - онази, при която двамата затварят устни и засмукват навътре, сякаш опитват да издърпат "въздуха" на другия.
Феновете на "френската целувка" са чудесни приятели и добри любовници. Те са открити и откровени, готови да споделят твоите и своите болки и грижи, да изслушат и да бъдат крепкото рамо, на което може да поплачеш, когато имаш нужда от това.
Навярно никога не си се замислял върху тези неща, но сам виждаш, че и маниерът на целуване може да разкрие доста от личността на другия, така както това малко или много ни става ясно от начина му на говорене или пък от начина на обличане.

Из дебрите на пресата...


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Истината за нещата ...

Когато крилата са уморени, когато мeчтите не са покорени, когато слънцето в тебе залязва и усмивка не се забелязва. Когато ръцете останат празни, а стъпките са били напразни, когато огънят стане жарава, когато живота на смърт става. Тогава и само тогава разбираш, че в живота, любовта си заслужава..

Моят списък с блогове