Една жена на 33...

Казват, че когато една жена наближи Христовата възраст, животът й се променя. Може би промяната е в усещането,че ако не си станала майка, искаш да имаш свой деца? Или в сигурността, която те изпълва, че си успяла да намериш своето място под слънцето? Или в осъзнаването, че си пораснала и вече не те вълнуват онези неща, които са ангажирали съзнанието ти преди? А защо не и желанието да започнеш нещо ново?

Кариерата
Тя е много важна за всяка жена. Замисляме се за нея не поради факта, че трябва да гоним точките за пенсиониране, а защото искаме да се доказваме. За нас е от значение да катерим стълбата на успеха, да печелим пари, да бъдем финансово независими. Кариерата е тази, която ни дава мечтаната самостоятелност - от родители, приятели, партньори. Работата е тази, която ни открива нови светове, среща ни с различни хора. Казано другояче - кара ни да се чувстваме реализирани, а това ни прави щастливи. Кариерата заема голяма част от личното ни време и пространство. Често даже измества връзките с приятели и близки, краде от времето за любов и хобита. Но това няма значение, когато се опитваме да докажем своето Аз пред началника, пред близките и най-вече пред себе си. Годините минават, сменяме позиция след позиция, от стажанти ставаме мениджъри и животът се променя. Тогава всяка една от нас разбира, че това не е всичко и има нужда от човек до себе си, с когото да продължи напред, с когото да сподели успехите си. Само желанието за сериозно партньорство може да ни спаси от това да ни обсеби идеята за постигането на професионални успехи на всяка цена.
Мъжът
Да неми се сърдят представителите на силния пол, но те определено стоят на второ място в сърцето на второ място в сърцето на съвременната жена. В забързаното ви, развито общество ние, жените, се отдаваме напълно на партньора си едва когато имаме зад гърба си диплома, сериозна работа и ясна визия за дом и семейство. Чак тогава Той получава покана за Рая. Мъжът днес има нелеката задача да отговори на всичките ни потребности и стремежи. А те не са никак малко. Той трябва да умее да комуникира и да прави компромиси, да печели достатъчно пари, но и да мисли усилено за романтични подаръци и изненади, да ни осигури дом. Освен това е важно да изглежда добре, да говори добре. Той трябва да може да умее да ни бъде моден съветник, любовник, приятел, да може да готви и да обича. И, разбира се, да става за баща. В добавка към това трябва да се разбира с приятелите и колегите ни. Доста много трудни задачи, изискващи неимоверни усилия от страна на представителите на силния пол.
Приятелките
На 33 те вече са много малко, но са истински. Всички останали са минали н графата "добри познати". Приятелите имат своите професии и развитие в кариерата. Заради заетостта на всички ни, срещите с тях са основно в интернет. Но кагото се стигне до виждани "очи в очи", разговорите са приятни и разтоварващи. Колкото и да е ангажиран човек, е важно да намира време за най-близките си приятели, защото ако все се случва така, че избягва вижданията, в един прекрасен момент хората се отчуждават и просто спират да се търсят. Що се отнася до вече семейните приятели, с тях срещите стават доста по-разредени, особено докато ние все още сме в другия отбор - на неомъжените. Срещите са малко по-напрегнати, защото ни напомнят да силата на времето и тиктакащия биологичен часовник. Карат ни да си задаваме въпроса "Дали и аз не трябва да стана майка?". И макар и досега да е било на заден план, това питане започва да се появява в съзнанието ни почти ежечасно, да ни човърка, да ни кара да се съмняваме, да страдаме и да се чудим защо при нас не се получава. Но не бива да се паникьосваме и да мислим, че вече е късно. Напротив, трябва да продължим с увереност, че всяко нещо идва с времето и слънцето ще огрее и на нашата улица.

Из дебрите на пресата