Завръщане

От доста време бях занемарила “Моето място“ и напоследък започна да ми липсва. Събрах доста преживявания и емоции, които ми се ще да споделя с вас. Независимо дали на някой ще са му в полза, или просто за да не останат незабравени. Надявам се, че ще помогнат за осмислянето на важните моменти в живота и също така да забавляват вас и мен естествено.Първото, което искам да споделя е странната мания, която е обхванала всичките ми познати и мен включително, и от която успях да се отскубна след няколко опита, а именно манията facebock. Не ме разбирайте погрешно не съм против контактите между хората. Смятам, че е страшно полезно особено в нашия свят, където близки и приятели са се разпръснали по всички точни на планетата ни. Но пък след около месец установих, че си губя времето да правя безсмислени тестове, от сорта “Познавате ли ....“ човек, които никога не съм чувала, или “Истински варненец ли си?“, не че има значине къде си раждан, а кой град смяташ, че е твоят град. Да не говорим безкрайният клюкарник, в който се е превърнал сайта. Вярно, че можеш да ограничищ достъпа на непознати и нелицеприятни за теб хора, но все пак никога не знаеш, кой “доброжелател“ няма да прецени, че някоя твоя снимка или изказване е повод за завъртяна клюка.
Както казах моето мнение и такова, не ми се ще да садя картофи в някаква виртуална ферма, нито да се ровят в съзнанието ми.
Надявам се някой ден в Интернет пространството да има място където да не се налага повърхностното, а да се обръща специално внимание на интересите на хората, не на масовата култура.