При мен - това си е моето място...

четвъртък, 21 август 2008 г.

Силният пол - жените

Днес за пореден път се убедих, че половете са си сменили ролите.
Отдавна се сблъсках с липсата на кавалерство у съвременния мъж.
Това да ти направи път или да стане на дама в градският транспорт е лукс, който еманципираният мачо не може да си позволи.
Даже ми се е случвало отваряйки входната врата да бъда грубо изблъскана, за да дам път на "бързащ" колега.
Защо пък все те бързат, като се има предвид, че им трябва доста повече време за обедна почивка и за изпиване на сутрешната доза кафе...явно заради това.
Но какво ми направи впечатление днес. Освен неориентираният все още сексуално сервитьор, който примерно гонейки образа на метеросексуалните левенти си беше оформил вежите в близък до този на Памела Андерсън вариянт. Е признавам му, че беше се справил добре с извивката и формата.
Даже ме накара да се засрамя, защото моите вежди не бяха така примерно изчистени, и от тук и там стърчеше по някое заблудено самотно косъмче.
След това продължих да се учудвам, лежейки си на шезлонга и клюкарски наблюдавайки придружителят на една известна манекенка.
Та съответният младеж беше се постарал да премахне всички досадни косъмчета по тялото си. Да не говорим, че упорито пийваше диетична кола и похапваше плодове. Няма да наблягам на какво гастрономично угощение бях подложила не дотам атлетичното ми тяло.
За епилацията пък да не говорим. Епилатора е най-доброто мъжко изобретение за жени, но е малко досадно тръгвайки на почивка постоянно да го влачиш в сака си и да се тормозиш ежедневно.
Това обаче не беше всичко, върха на сладоледа или ако искате черешката, беше когато сядайки в едно "елитно тукашно (разбирай Велинградско) заведение" се натъкнах на група младежи, които обсъждаха дали е по-добре да са с френски маникюр или с безцветен лак, като дори и не се обърнаха да погледнат издокараните девойки на съседната маса.
Не мога да кажа, че днешните мъже са ми неприятни, но някак си не мога да приема, че вместо нормален мъж, който да те вдигне като паднеш на улицата или да ти каже с полу усмивка, че имаш невероятен маникюр (естествено след като си си изпросила комплимента), ще те подмине и ще ти каже, че идва от салона и ще си развали ноктите ако ти помогне.
Или пък да се прибера в къщи и да открия моят поддържан мъж полегнал на дивана, пуснал си музика и намазал дебел слой от маската ми против стареене.
Пак ще кажа не оставайте с впечатление, че не харесвам един чист и добре миришещ мъж, но все пак мъж, а не бледо копие на Дейвид Бекъм.
Поне до моят мъж да се чувствам като жена, а не като Кинг Конг в женски дрехи.

Няма коментари:

Истината за нещата ...

Когато крилата са уморени, когато мeчтите не са покорени, когато слънцето в тебе залязва и усмивка не се забелязва. Когато ръцете останат празни, а стъпките са били напразни, когато огънят стане жарава, когато живота на смърт става. Тогава и само тогава разбираш, че в живота, любовта си заслужава..

Моят списък с блогове