Тази година реших да променя до болка познатите дастинации за годишната ми отпуска.
Вместо да стегна саковете и да хвана рейсчето за българското Черноморие, реших да посетя българските планински курорти.
Първата ми дестинация беше в посока Велинград или както го наричат напоследък Българският Спа Център.
След дълго ровене в безчет сайтове, където на дълго и на широко се хвалеха предимствата на многото хотели в курортният град се спрях на петзвездният хотел „Двореца”.
Тръгвайки от София в посока Пловдив по магистрала Тракия след около час път се отклоняваш в посока град Септември.
Пътя, по който се кара е сравнително добър, е не по европейките стандарти, но все пак ние въпреки, че сме членки на ЕС все още не сме достигнали до манталитета и разбиранията на посестримите ни от съюза.
За да достигнеш до Велинград трябва да преминеш през невероятно колоритно дефиле. Естествено обградено от скали и растителност, пътят е осеян от завой, като паралелно на пътя се вие линията на така наречената „теснолинейка”. Преди години това е бил масовият транспорт за достигане до града. Чувала съм разкази от родителите ми как са се качвали на нея и с бавен ход тя ги е отвеждала до Велинград.
Природата, която обгражда пътя е невероятна. Освен отвесни скали и дървета пътуващият може да се наслади на сътвореното от човека. По време на комунистическият период на управление на страната ни бригадирското движение е било, което с труда на обикновеният български труженик е дълбало и строяло „съвременните” ако мога така да се изкажа пътища. Тъй като аз съм родена почти в края на така известният в учебниците по история като тоталитарен режим, не съм пряк свидетел на тези „доброволни” движения. Само съм чувала от по-възрастни познати за грандиозните строежи и лично съм минавала по сътвореното от тях- прохода Хайнбоаз. Няма до мен достигнала официална информация за броят на жертвите дадени в тези строежи, но след като всички сме запознати с лагерите в Белене и Скравена предполагам, че и такива са дадени.
Движейки се по дефилето от завой в завой преминаваш под тесни каменни мостове, където за да се разминат две коли е необходимо да се изчакат. Линията на влака се вие през тунели пробити в самите скали, като на места имаш чувството, че композицията ще скочи от самите скали направо в пропастта.
Поради естеството на пътя е нормално, че обикновено движещите се по него коли се придвижват в колони, което за мен като начинаещ шофьор е доста стресиращо, но ако просто се возиш е огромно удоволствие да се наслаждаваш на заобикалящата те природа.
След около два часа път достигаш до крайната дестинация на пътуването град Велинград.
Първото, което виждаш е от лявата страна на пътя градския стадион, а от дясно индустриалната зона на града.
По стар български обичай, пътните табели са доста объркващи и ако не си се запознал предварително с маршрута за достигане до хотела, спокойно можеш да поемеш в посока към небезизвестното езеро Клептуза, където можеш да се насладиш на скара-бира и водни колела. Тъй като при последното си посещение пребивавах и на езерото мога да кажа, че вече почти е възвърнало предишният си блясък и слава. В езерото плуват доста колоритни патици, а заведенията около него предлагат прохладни напитки и задължителните за всеки български град сергии с безчет дрънкулки и боклучета.
За да достигнеш до центъра на града е необходимо да поемеш по булевард „Хан Аспарух”. Не се лъжете от името, въпреки че се води булевард той повече прилича на широките улици в центъра на София, естествено от там е взет и тертипа да се парките от двете страни на тротоарите, което доста ограничава възможностите за маневриране. Самият център на града представлява сравнително малък площад, в центъра на който е построен фонтан с доста причудлива форма и оскъдно количество вода стичаща се по него.
Когато пристигнахме в града се празнуваха 60 годишнината му, поради което беше построена естрада за гостуващите трупи.
Хотелът, в който ние щяхме да пребиваваме се намира на 10 мин. пеша от самият център на града. Това е била стара станция на БКП, където бившите величия са разпускали в спокойствие и тишина.
Проектиран по тогавашните стандарти след направеният ремонт от страна на новите му собственици бившата колосална за онези години постройка е придобила облика на реномиран по днешните стандарти хотел.
Пред входа му се намира фонтан с неголеми размери и огромно стълбище, по което се стига да централната улица.
Целият хотел е обграден от борова гора, която освен спокойствие и свеж планински въздух ти напомня, че се намираш в планината.
Влизайки в просторното фоайе те посреща усмихната рецепциониска, която след като те регистрира те насочва към запазената от теб стая и задължително обяснява на клиентите, пълният пакет на направената от тях резервация.
Ние си бяхме запазили мансарден тип стая, тъй като сме градски чета държахме да се възползваме от спокойствието, което ти предоставя последният етаж. Не знам за вас, но мен определено ме притеснява постоянното шляпане на крака по пода на комшиите заели стаята над теб.
Учудването ми когато влязох в стаята беше, че въпреки малките си донякъде размери тя предоставяше всички необходими за почивката ни удобства.
Огромна спалня, голяма баня с душ кабина и сешоар. Да не забравяме климатика и телевизор с кабелна, които въпреки, че не са жизненоважни за почивката ти създават допълнителни удобства.
Закачени в банята чинно ни очакваха огромен брой кърпи, за тяло, ръце та дори и за крака, както и два халата, с които гостите можеха спокойно да се движат из хотела.
Наблягам на тези тривиални неща, тъй като българинът обикновено е свикнал да напълни саковете с какво ли не, за да си достави сам комфорт и удобство, като такова обслужване към момента съм получавала само в посещаваните от мен чуждестранни хотели.
Какво представлява самият хотел, пет етажна постройка с доста интересна форма. В задната част се намира огромен охраняем паркинг за гостите на хотела, който им дава спокойствие, че няма да е необходимо да се лутат за намиране на подходящо място за паркиране и близки срещи с представителите на „Паркинги и гаражи”.
Има няколко тенис корта, който за удобство и спокойствие на посетителите се намират зад парко местата.
В дворната част се намират два басейна с топла вода, един за възрастни с дълбочина 1.50 м, напълно подходящи за начинаещи плувци като мен. Вторият басейн е отделен от големият и е обособен за малките палавници дошли на почивка с родителите си. Дълбочината му е 0.60 м и дава пълна възможност и спокойствие на родителите наследниците им да се плицикат на воля в топлата вода. Към басейна има изградена детска пълзалка както и необходимият брой шезлонги и чадъри за предпазване от жаркото слънце. В боровата гора около басейна се намира детска площадки с люлки, катерушки и батут за игра.
Край басейна за възрастни има изграден каменен комплекс ала Фред Фринстон, с водна пързалка за възрастни, под която е направен бар където се предлагат напитки и храни за почиващите. Както написах по-горе броят на шезлонгите и чадърите винаги е достатъчен да покрие нуждите на гостите на хотела.
Изградени са две джакузита, които те карат да се чувстваш като перце сред предстой от 30 мин.
В дворната част на хотела от към басейните се намира ресторанта, разделен на две части за пушачи и непушачи, където спокойно можеш да се възползваш от кулинарният способности на готвачите.
В пакетната цена е включена закуска на шведска маса, която по стар български обичай се изпразва предвидливо преди да са дошли шведите.
Мога да похваля разнообразието и качеството на приготвяната храна. След като хубаво се нахраниш спокойно можеш да поседнеш на огромната тераса, която опасва хотела, където „на тиферич” да си изпиеш сутрешното си кафе.
За другите удобства, които предлага хотела, ами аз посетих спа центъра, където медицински персонал те пренася на розовите облачета на спокойствието. Процедурата, на която се подложих беше масаж с гроздови семки, включващ пилинг на цялото тяло, масаж с масажен крем, маска за стягане и омекотяване на кожата и стягаща и охлаждаща ампула за седалище и коремната област. След края на процедурата ти сервират чаша розе, за вътрешен масаж.
Невероятно приятно изживяване на доста солидна цена, но въпреки това напълно заслужаваща си.
Освен процедура за тяло в центъра се предлагат и всякакви процедури за лице и също така и лечебни процедури.
Спа центъра се намира на четвъртият етаж на хотела, което ти дава пълната възможност да до лазиш да стаята си и да се насладиш на спокойствието, което те обзема.
На третия етаж на хотела се намира Виенска сладкарница и Нощен бар, които за съжаление не успяхме да посетим, но съм почти на 90% сигурна, че предоставят възможности да задоволят и най-капризният вкус.
На вторият ежат се намира бутиков магазин където освен скъпи парфюми и козметика можеш да закупиш и годежен пръстен за любимата с истински диамант.
В приземният етаж са разположени масажните стай, за различните видове масажи, хидро, аромо и тем подобни. Там е и закритият басейн с минерална вода както и турската баня, сауната и фитнес залата.
В пакетната цена ти е включено всичко без масажните процедури.
Съвсем в боровата гора се намира и причудлив басейна разделен на три отделения, където водата е с различни градусови стойности, 19, 32 и дори 40 градуса. По мое не толкова компетентно мнение това е за любителите на силните усещания и ефекта, който се търси е на препоръчваният от всички извести мен диети, на контрастните душове за стягане на кожата.
За храната и напитките мога да кажа, че пих наистина хубаво фрапе, както и кафе не традицинната черна вода, а истинки качествено кафе с наситен вкус и аромат. За храната също мога да кажа, че покриха всичките ми очаквания за петзвезден хотел.
Общата стойност на почивката ми излезна около 450 лв на човек, като в тази цена се включват и всички изброени глезотиики и стойностна на посетените от нас заведения за предстой от пет дни. Сигурна съм, че някой ще каже, че цената е доста висока, но като се замисли човек, отпуската е веднъж в годината, при това спомняйки си стреса, на който се подлагам всяка година на българското Черноморие смятам, че цената не е чак толкова висока. Спокойствието, удобството и комфорта, който получих напълно си заслужаваха изразходваните от мен средства.
Вместо да стегна саковете и да хвана рейсчето за българското Черноморие, реших да посетя българските планински курорти.
Първата ми дестинация беше в посока Велинград или както го наричат напоследък Българският Спа Център.
След дълго ровене в безчет сайтове, където на дълго и на широко се хвалеха предимствата на многото хотели в курортният град се спрях на петзвездният хотел „Двореца”.
Тръгвайки от София в посока Пловдив по магистрала Тракия след около час път се отклоняваш в посока град Септември.
Пътя, по който се кара е сравнително добър, е не по европейките стандарти, но все пак ние въпреки, че сме членки на ЕС все още не сме достигнали до манталитета и разбиранията на посестримите ни от съюза.
За да достигнеш до Велинград трябва да преминеш през невероятно колоритно дефиле. Естествено обградено от скали и растителност, пътят е осеян от завой, като паралелно на пътя се вие линията на така наречената „теснолинейка”. Преди години това е бил масовият транспорт за достигане до града. Чувала съм разкази от родителите ми как са се качвали на нея и с бавен ход тя ги е отвеждала до Велинград.
Природата, която обгражда пътя е невероятна. Освен отвесни скали и дървета пътуващият може да се наслади на сътвореното от човека. По време на комунистическият период на управление на страната ни бригадирското движение е било, което с труда на обикновеният български труженик е дълбало и строяло „съвременните” ако мога така да се изкажа пътища. Тъй като аз съм родена почти в края на така известният в учебниците по история като тоталитарен режим, не съм пряк свидетел на тези „доброволни” движения. Само съм чувала от по-възрастни познати за грандиозните строежи и лично съм минавала по сътвореното от тях- прохода Хайнбоаз. Няма до мен достигнала официална информация за броят на жертвите дадени в тези строежи, но след като всички сме запознати с лагерите в Белене и Скравена предполагам, че и такива са дадени.
Движейки се по дефилето от завой в завой преминаваш под тесни каменни мостове, където за да се разминат две коли е необходимо да се изчакат. Линията на влака се вие през тунели пробити в самите скали, като на места имаш чувството, че композицията ще скочи от самите скали направо в пропастта.
Поради естеството на пътя е нормално, че обикновено движещите се по него коли се придвижват в колони, което за мен като начинаещ шофьор е доста стресиращо, но ако просто се возиш е огромно удоволствие да се наслаждаваш на заобикалящата те природа.
След около два часа път достигаш до крайната дестинация на пътуването град Велинград.
Първото, което виждаш е от лявата страна на пътя градския стадион, а от дясно индустриалната зона на града.
По стар български обичай, пътните табели са доста объркващи и ако не си се запознал предварително с маршрута за достигане до хотела, спокойно можеш да поемеш в посока към небезизвестното езеро Клептуза, където можеш да се насладиш на скара-бира и водни колела. Тъй като при последното си посещение пребивавах и на езерото мога да кажа, че вече почти е възвърнало предишният си блясък и слава. В езерото плуват доста колоритни патици, а заведенията около него предлагат прохладни напитки и задължителните за всеки български град сергии с безчет дрънкулки и боклучета.
За да достигнеш до центъра на града е необходимо да поемеш по булевард „Хан Аспарух”. Не се лъжете от името, въпреки че се води булевард той повече прилича на широките улици в центъра на София, естествено от там е взет и тертипа да се парките от двете страни на тротоарите, което доста ограничава възможностите за маневриране. Самият център на града представлява сравнително малък площад, в центъра на който е построен фонтан с доста причудлива форма и оскъдно количество вода стичаща се по него.
Когато пристигнахме в града се празнуваха 60 годишнината му, поради което беше построена естрада за гостуващите трупи.
Хотелът, в който ние щяхме да пребиваваме се намира на 10 мин. пеша от самият център на града. Това е била стара станция на БКП, където бившите величия са разпускали в спокойствие и тишина.
Проектиран по тогавашните стандарти след направеният ремонт от страна на новите му собственици бившата колосална за онези години постройка е придобила облика на реномиран по днешните стандарти хотел.
Пред входа му се намира фонтан с неголеми размери и огромно стълбище, по което се стига да централната улица.
Целият хотел е обграден от борова гора, която освен спокойствие и свеж планински въздух ти напомня, че се намираш в планината.
Влизайки в просторното фоайе те посреща усмихната рецепциониска, която след като те регистрира те насочва към запазената от теб стая и задължително обяснява на клиентите, пълният пакет на направената от тях резервация.
Ние си бяхме запазили мансарден тип стая, тъй като сме градски чета държахме да се възползваме от спокойствието, което ти предоставя последният етаж. Не знам за вас, но мен определено ме притеснява постоянното шляпане на крака по пода на комшиите заели стаята над теб.
Учудването ми когато влязох в стаята беше, че въпреки малките си донякъде размери тя предоставяше всички необходими за почивката ни удобства.
Огромна спалня, голяма баня с душ кабина и сешоар. Да не забравяме климатика и телевизор с кабелна, които въпреки, че не са жизненоважни за почивката ти създават допълнителни удобства.
Закачени в банята чинно ни очакваха огромен брой кърпи, за тяло, ръце та дори и за крака, както и два халата, с които гостите можеха спокойно да се движат из хотела.
Наблягам на тези тривиални неща, тъй като българинът обикновено е свикнал да напълни саковете с какво ли не, за да си достави сам комфорт и удобство, като такова обслужване към момента съм получавала само в посещаваните от мен чуждестранни хотели.
Какво представлява самият хотел, пет етажна постройка с доста интересна форма. В задната част се намира огромен охраняем паркинг за гостите на хотела, който им дава спокойствие, че няма да е необходимо да се лутат за намиране на подходящо място за паркиране и близки срещи с представителите на „Паркинги и гаражи”.
Има няколко тенис корта, който за удобство и спокойствие на посетителите се намират зад парко местата.
В дворната част се намират два басейна с топла вода, един за възрастни с дълбочина 1.50 м, напълно подходящи за начинаещи плувци като мен. Вторият басейн е отделен от големият и е обособен за малките палавници дошли на почивка с родителите си. Дълбочината му е 0.60 м и дава пълна възможност и спокойствие на родителите наследниците им да се плицикат на воля в топлата вода. Към басейна има изградена детска пълзалка както и необходимият брой шезлонги и чадъри за предпазване от жаркото слънце. В боровата гора около басейна се намира детска площадки с люлки, катерушки и батут за игра.
Край басейна за възрастни има изграден каменен комплекс ала Фред Фринстон, с водна пързалка за възрастни, под която е направен бар където се предлагат напитки и храни за почиващите. Както написах по-горе броят на шезлонгите и чадърите винаги е достатъчен да покрие нуждите на гостите на хотела.
Изградени са две джакузита, които те карат да се чувстваш като перце сред предстой от 30 мин.
В дворната част на хотела от към басейните се намира ресторанта, разделен на две части за пушачи и непушачи, където спокойно можеш да се възползваш от кулинарният способности на готвачите.
В пакетната цена е включена закуска на шведска маса, която по стар български обичай се изпразва предвидливо преди да са дошли шведите.
Мога да похваля разнообразието и качеството на приготвяната храна. След като хубаво се нахраниш спокойно можеш да поседнеш на огромната тераса, която опасва хотела, където „на тиферич” да си изпиеш сутрешното си кафе.
За другите удобства, които предлага хотела, ами аз посетих спа центъра, където медицински персонал те пренася на розовите облачета на спокойствието. Процедурата, на която се подложих беше масаж с гроздови семки, включващ пилинг на цялото тяло, масаж с масажен крем, маска за стягане и омекотяване на кожата и стягаща и охлаждаща ампула за седалище и коремната област. След края на процедурата ти сервират чаша розе, за вътрешен масаж.
Невероятно приятно изживяване на доста солидна цена, но въпреки това напълно заслужаваща си.
Освен процедура за тяло в центъра се предлагат и всякакви процедури за лице и също така и лечебни процедури.
Спа центъра се намира на четвъртият етаж на хотела, което ти дава пълната възможност да до лазиш да стаята си и да се насладиш на спокойствието, което те обзема.
На третия етаж на хотела се намира Виенска сладкарница и Нощен бар, които за съжаление не успяхме да посетим, но съм почти на 90% сигурна, че предоставят възможности да задоволят и най-капризният вкус.
На вторият ежат се намира бутиков магазин където освен скъпи парфюми и козметика можеш да закупиш и годежен пръстен за любимата с истински диамант.
В приземният етаж са разположени масажните стай, за различните видове масажи, хидро, аромо и тем подобни. Там е и закритият басейн с минерална вода както и турската баня, сауната и фитнес залата.
В пакетната цена ти е включено всичко без масажните процедури.
Съвсем в боровата гора се намира и причудлив басейна разделен на три отделения, където водата е с различни градусови стойности, 19, 32 и дори 40 градуса. По мое не толкова компетентно мнение това е за любителите на силните усещания и ефекта, който се търси е на препоръчваният от всички извести мен диети, на контрастните душове за стягане на кожата.
За храната и напитките мога да кажа, че пих наистина хубаво фрапе, както и кафе не традицинната черна вода, а истинки качествено кафе с наситен вкус и аромат. За храната също мога да кажа, че покриха всичките ми очаквания за петзвезден хотел.
Общата стойност на почивката ми излезна около 450 лв на човек, като в тази цена се включват и всички изброени глезотиики и стойностна на посетените от нас заведения за предстой от пет дни. Сигурна съм, че някой ще каже, че цената е доста висока, но като се замисли човек, отпуската е веднъж в годината, при това спомняйки си стреса, на който се подлагам всяка година на българското Черноморие смятам, че цената не е чак толкова висока. Спокойствието, удобството и комфорта, който получих напълно си заслужаваха изразходваните от мен средства.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар