Какво искат мъжете

Предполагам всички си спомняте култовият филм с Мел Гибсън, където той се опитваше да разбере "Какво искат жените".
В неговият случай беше по-лесно,по простата причина, че той чуваше мислите на жените. И въпреки, че не винаги нещата, които разбираше му харесваха, това не значеше, че не погледна и от друга гледна точка. А именно от страната на противоположния пол.
За наше съжаление това беше само филм и в истинския живот няма как да разберем мислите на мъжете.
Понякога изпадам в сериозна дилема за това как да разбирам някоя ситуация.
Дали просто да я подмина или да продължа да чопля.
Наистина изпадам в невероятна дилеми, избирам грешният път и после съжалявам. Но освен, че съжалявам си нося и последиците от грешният ми избор.
Понякога се успокоявам, че не се случва само на мен. Преди известно време една приятелка ми се оплака, че имала доста дълга прозаична връзка с един младеж. Няколко пъти стигали почти да там да се съберат и да станат двойка, но все нещо се изпречвала но пътя им.
В крайна сметка тя преминала през немалко изпитания, и тогава, когато вече не смятала, че е достойна за любов, този неин приятел и се обадил с поканата да се съберат. Като говорел с нетърпение за момента, в който ще се срещнат. Тя започнала да тръпне отново и да очаква момента, но не щеш ли след няколко дена той просто се обадил, да и съобщи, че се е събрал с бившата си приятелка и я помолил да му прости.
Тя беше объркана и когато се обърна към мен за съвет, просто не знаех какво да й кажа.
Да знам, че е в Библията пише, че най-великото дело на света е да простиш, но в тази ситуация просто не знаех, аз как бих постъпила.
Бях наясно с общата картина, но като погледнех приятелката ми колко беше съсипана и колко много искаше да повярва, че това което се е случило не е истина и не знаех какво да правя.
Ако я посъветвах да му прости и да продължи, щеше да е равносилно в някаква степен на това да погази самоуважението си. А тя и без това беше стигнала дъното и само това й беше останало. Ако й кажех да не му прости, щеше да разбие едно приятелство, което също не е малко.
Реших да изчакам да проследя как ще се развие ситуацията.
Не щеш ли след няколко седмици, тя ми се похвали в почивката, че въпросният младеж и се е извинил, отново и че се чувства супер виновен, за това което беше казал.
Девойката хем беше щастлива, хем я беше страх да не се повтори ситуацията.
Е, вярвайте ми в този момент бих дала дясната си ръка, за да разбера какви са мислите на съответният младеж. Не защото девойката ми е толкова близка, а просто защото вече смятам логичният ми мозък, не се справяше с тежката задача да разгадае мъжките действия.
А както тя е в тази ситуация и аз съм попадала и предполагам, ще попадам и в бъдеще на такива, в които не знам какво да направя.
Та оставям девойката да се чуди без да давам съвет и да се надявам, че онзи младеж си е взел поука и няма да се подиграе отново с нея.
Уговорката ни остана да ми каже.
А не мен ми се ще да разбера "Какво искат мъжете?"...