Сексуалната адаптация

В разсъжденията си на тема секс, твърде много залагаме на "химията", която по мистериозен начин свързва партньорите в сексуалната двойка. Често сме убедени, че щастието в леглото е единствен въпрос на точния човек.Ако това беше така, то как да си обясним факта, че в много двойки започнали с изгаряща страст връзката си, само след месеци пламъкът угасва и дори може да се превърне в отвращение.

По-добри възможности дава представата, в която взаимното еротично привличане е неотменима предпоставка за успешния старт на сексуалните отношения, но за да могат те да се развиват и оцелеят, очевидно е нужно още нещо. Това, което гарантира пълно разкриване еротичния потенциал на двамата е способността им непрекъснато да се откриват взаимно и постоянно да търсят нови възможности да съпреживяване, в променящите се условия на съжителството Малко хора са настроени да виждат ключа към сексуалното усъвършенстване именно тук. Често под "адаптация" в двойката се разбира "изкуството да правиш компромиси". Тази популярна теза е дълбоко погрешна. Тя е израз на робска нагласа, на готовност да "склониш глава", за да не бедеш посечен, да се "снишиш" докато духа вятъра , за да продължиш след това да си правиш каквото си знаеш. Тази психология на подтисничеството се е загнездила в националния ни манталитет, тъй като векове наред е осигурявала физическото оцеляване във враждебна и агресивна социална среда. Днес обаче "компромисът" е част от технологията на само подтисничеството и манипулацията, който в никакъв случай не води към семейно щастие.
За да разберем капана на "компромиса" нека изясним неговата същност. В същността на компромисният избор е идеята да отстъпиш и да се примириш с невъзможността да постигнеш своето. В живота неизбежно възникват ситуации, при които има сблъсък на интереси. Те поставят въпроса как да се намери и какво да е решението. Дори в природата вариантите са различни в зависимост от това как ще приемем другия, с когото имаме различни интереси. Ако възприемем позициите като "антагонистични", така както ни учеше "марксизма-ленинизма", то другия ще бъде обявен за "враг". При условие, че възприемаме врагът като по-слаб от нас или като равностоен противник - ние го нападаме с цел да го победим и да наложим своята воля. Както казваше един "вожд и учител" - ако не искаш да си наковалня, трябва да си чук. В случай, че противникът е по-силен обаче, не ни остава друго освен да бягаме или да отстъпим панически( да направим компромис), за да съберем сили и да се подготвим за следващия удар. По тази логика, компромисът е привидно отстъпление, което прикрива желанието ни за реванш в следващ момент.Правещият компромис е готов да пренебрегне интересите си под напора на външния натиск, но той не се отказва от тях, нито пък приема наложената му воля като свой съзнателен избор. В този смисъл компромисното решение не е истинско решение на конфликта. То само потулва за момент сблъсъка, за да му даде възможност да се разгори в друг момент и по друг повод. Навярно поради тази причина повечето от семейните конфликти решавани с компромис, се разгарят още повече. Масло в този огън сипват и аксиоми като "по-умният отстъпва", които правят победата на по-силния за момента, безсмислена и краткотрайна.
Каква е алтернативата?Ако приемем, че разминаването в интересите е неизбежно следствие от това, че хората са различни, много по-спокойно бихме приели конфликтите като естествен момент от живота на най-добрите двойки. Наличието на различни интереси съвсем не означава да обявим сблъсъка за "антагонистичен" и да следваме логиката "или моето, или твоето". Дори в природата съществува моделът на симбиозата, при който различията се използват за съвместното оцеляване. Аналогът в човешките отношения е търсенето на взаимно приемлив вариант за преодоляване на конфликта.Това предполага наличие на умения за преговаряне, способност да се разбере и приеме позицията на другия, както и да се представи собствената позиция. Постигането на "консенсус", а не компромисът е конструктивния изход от спора. Изглежда просто на пръв поглед, но за да се стремят към консенсус и двете страни трябва да се откажат от идеята, че тяхната истина е единствено валидната, че те са прави, а другия е крив. При конструктивното преговаряне човек приема, че той вижда само част от истината от собствената си позиция, но цялата истина включва и погледа на другия, който неизбежно трябва да бъде разбран и отчетен. Когато се осъзнаят различията, по-ясно се очертават и общите интереси, в името на които могат да се търсят приемливи и за двамата решения. Тако от борба за надмощие и налагане на своето се отива към "третия вариант" - този който е различен от изходните позиции и удовлетворява най-добре общите потребности и интереси на страните.
За съжаление по нашите земи почти нямаме традиция за подобно справяне с между личностните конфликти. Сблъсъка с поробителя и подтисника ни е научил на андрешковски хитрости, които автоматично пренасяме и в семейните си отношения. Затова колкото е да е силна страстта,тя много бързо изгасва във водовъртежа на баналните битови конфликти, от които не можем да се измъкнем с достойнство и взаимно уважение.
Конструктивното справяне със семейните конфликти е нов софтуер, който е добре да инсталираме в ценностите и поведението си. Една от възможностите за това е семейното консултиране и психотерапията при проблеми в намирането на ефективни решения на между личностните ни конфликти. Предимството на тази операция е в това, че тя не само допринася за намиране на най-доброто за момента решение, но ни научава и за това как да се справяме конструктивно и с други конфликти в живота си. Струва си тези думи да се използват като антивирусна програма, която би могла да идентифицира затаените в съзнанието ни заплахи, които лесно могат да се активират и съсипят интимните ни отношения. Време е да преодолеем предубежденията си към "психо" подкрепата и да потърсим компетентна помощ преди системата да е забила.