Любов, тази движеща сила. Даваща и вземаща без остатък. Поглъщаща и излъчваща светлина. Чувство, усещане, мирис, блясък, доловим само за тези, които са я изпитали и неразбираема за тези, които все още не са .
Любовта е навсякъде- в спокойния и уморен поглед на нашите баби и дядовци, на нашите родители и все по-рядко в очите на нашето забързано ежедневие.
Тя е дар, на който малцина умеят да се радват. Но все пак всеки я търси, преследва я, а когато я открие се опитва да я задържи в шепата си. Както времето и пясъкът се изплъзват между пръстите, така и любовта си отива, ако сме се заблудили в човека, ако не я храним и не и даваме да диша. Тогава тя умира или се опитва да се спаси, бягайки от нас.
Има хора, които сякаш са посещавали „ училище за любов”. Те не се страхуват да я намерят и посрещнат с отворени обятия. Не се опитват да я задържат на всяка цена и успяват да я подхранват всеки ден. Те я разбират.
Може би любовта се възпитава не само с пример, а с докосване до нея още като дете.
Хората са различни и обичат по различен начин. Както беше казал някой „ Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.”
Има и различни видове любов. Тази която казва „обичам те, защото...”, друга „обичам те въпреки...” и трета „обичам те дори...”. Оказва се, че няма правилен отговор, коя е истинската, както и няма рецепта за страстна и вечна такава. Може би тази, вечната съществува само в приказките, но не и в наши дни.... Жалко е, ако наистина е така, но пък е реалност, нали – добре е да я приемем някак.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар