Куриозна самота

В този объркан свят става все по-трудно да намериш сходна душа.Човек, с който да можеш хем да си говориш, хем да обичаш да докосваш и да искаш да чуеш сутрин събуждайки се от сън.
Връзките в този забързан живот се превръщат в химера.
Намираш човек, който отговаря на горните критерии, и хоп нещо се обърква.
Но тогава, вече са минали 3 години и вече си по-зрял, и не си готов да правиш толкова компромиси.

Събуждаш се с празен поглед и това което ти остава само е да се оправиш за работа и след това да се впуснеш в едно непрекъснато препускане по задачи с надеждата да се запълни празнината и да спре да ти пука.
Да това действа до време, както уточних в началото ежедневието ни е "лудо" и се справяш за известен период. Но пък с всеки изминал ден започваш да се чувстваш все по-самотен.
Днес ми споделиха, че на всеки 10 рускини се падат по 7 мъже, които са алкохолици, 1 наркоман и 1 гей, та като си направя простата сметка остава 1 нормален мъж, за който трябва да спорят 10 жени.
Вярно, че "Мамушка Русия" е доста всеобхватна. Вярно, че многобройните войни взеха доста жертви сред мъжката често от населението, но пък и ние не можем да се похвалим с огромен избор. Да в нашата китна страна на 3 представителки на нежния пол се пада 1 мачо. Вярно при нас не е определено дали е от левият или от другият бряг на реката, но пък не знам защо аз не успявам да срещна поне един, който да не е семеен, в депресия или толкова обсебен от комплексите си, че да искам да е с мен.
Да, с годините вече претенциите ни стават все по-големи, но пък е наяве и момента, че може да свалиш летвата само и само да не си сам. Но пак се оглеждаш и няма какво да видиш. Това което искаш вече толкова много се е отдалечило. Не можеш да се задоволиш с тинейджърските проблясъци на романтична любов. Трепетите под лъжичката, почти не се появяват вече. Забравяш милите жестове. Почваш сама да си носиш торбите, да си сменяш изгорялата крушка с риск за здравето ти. И така започваш да се справяш сама с повечето задължения, е вярно не можеш сама да си качиш дивана,но пък за това повечето фирми предлагат срещу заплащане доставка до входната врата и по-навътре. Така месец, два, година, две,три и в един момент пак си самотна,но пък вече не си сигурна дали искаш някой до себе си и дали ще можеш да делиш ангажиментите си с този човек, на който да даваш обяснения, и с който да се съобразяваш.
Шубето е голям страх, казват хората. Да наистина е страшно. Особено когато си бил наранен да се престрашиш да нагазиш в дълбокото на една нова връзка. И страха да не се хвърлиш през глава и да те "отстрелят" като птица в полет.
Не знам, мен определено ме е страх. Искам това което съм имала, но явно вече няма да се върне.
А ме е страх да се гмурна в дълбокото.
Не искам да съм сама, но ме е страх и да търся.
На това му викам куриоз на съвременното общество.
И може би затова и има толкова самотни хора, които в следствие на страха си се регистрират в безчет сайтове за запознанства с едничката идея, че "никога не се знае от къде ще изскочи заекът" или новата любов.
Но не вярвям да е там, а къде ще е.... не се знае.