Дамската еманципация

Еманципациата в съвременното ни общество според мен стигна връхната си точка.

Не се бях замисляла над това до преди няколко години, когато кандидатствайки за работа в една фирма, минах на няколко етапа интервюта и на повечето ръководни постове бяха заети от жени.

Освен, че бяха умни и интелигентни, те по нищо не отстъпваха на дамите от " хай лайф" списанията. Имаха строг, делови стил, но едновременно с това държаха на бюрото си снимките на любимите за тях същества.

Е, след няколкото етапа на интервюта и аз станах част от колектива, на една доста голяма организация.

Първоначално нямах достъп до тези "матрони" на бизнеса. Даже изпитвах раболепен страх от контактите ми с тях. Сега не мога да разбера, какво точно ме е притеснявало. Това, че са над мен в йерархията, или това, че изглеждаха малко безчувствени.

В началото и аз се тръшках, ревях, но след известно време установих, че с рев нищо не се решава, а с много упорство и постоянна борба.

И почнах да се издигам и аз. Сега мога да се похваля, че съм прескочила две нива, че вече отговарям за доста голям брой хора. И когато по коридорите се сблъскам с предишните за мен "страшилища" си говоря с тях като с почти равна.

Но мисълта ми беше за еманципацията. Та в началото се чудих на тези жени, защо стоят до никое време в офисите си. Защо, вместо да са със семейството, ако имат такова, идват и събота и неделя на работа. Защо, когато ги попиташ за нещо, могат да ти предоставят изчерпателен и смислен отговор, независимо дали става дума за работа или за ремонт, кола, та дори и за техника.

Замислих се и аз, и като се огледах в мен, установих, че и аз съм тръгнала по същият път. Преди години, да си изкажа мнението за спорт, за техника или не дай си боже за коли, в компания с мъже, получавах насмешливи контра отговори, които ме караха да си замълча и да спра да си изказвам некомпетентното ми мнение.

Сега мога да кажа, че съм запозната с обезвъздушаването на спирачки, смяната на масло, регулирането на джанти. Мога да кажа с гордост, че съм собственик на кола, която за съжаление все още не мога да управлявам толкова обиграно, като повечето ми познати, но и това с течение на времето ще стане факт.

Мога да се похваля, че взимам една прилична за днешно време заплата, която ми позволява да се чувствам независима и да мога да си позволя, както да се глезя, така и да си гарантирам едни среден стандарт на живот.

Мога също така, да кажа, че съм развила интелекта си до такава степен, че да водя разнообразен разговор на различни теми, като съумявам да спра в момента, в който усетя, че мога да стана за смях. Това според мен е много важно, тъй като напоследък често се срещаме с красиви жени, които стават за смях с изказвания, които не са им никак близки.

Наложи ми се, също да помагам с пълни сили, за ремонта, който решихме да направим. И не ми беше необходим допълнителен фитнес, просто тичайки по 100 стъпала с 25 килограмови чували с гипсова шпакловка и подобни.

Знам и как най-лесно и качествено да боядисаш радиатор. Е гарантирам ви, че на другият ден ще се чувствате като циганчетата на Централна гара. Но вместо с лепило,ще сте дрогирани с блажна боя.

И като тегля чертата, и се замисля, колкото и да ме е било страх от "матроните" лека по лека започвам да се превръщам в тях. Е вярно ще ми трябва още опит и обиграност да се справям като тях, но и това ще придобия.

Единственото, което ме притеснява е да не изгубя женственото в мен и да не комплексирам човекът до мен, когато се появи. Защото няма по-неприятно нещо от това, да си смените ролите в семейство и някой да се чувства непълноценен.

Да жените сме еманципирани, но съм сигурна, че всяка една от нас иска като се прибере да поеме ролята на слабият пол. Е, не да тичаме с престилката около печката, но когато имаме нужда от нечие рамо просто да си поплачем, то да го има.

А не да нощуваме в офиса, търсейки близост в работата и компенсирайки липсата на социален живот с допълнителни задължения.

Може не всички да са на моето мнение и да откриват еманципацията в други форми.

Но това, което ми се иска да стане, е мъжете да не се страхуват от женската еманципация, и да ни подкрепят, за да не се наложи, някой от двата пола да се чустват излъгани в ролите си.