По света и у нас

По Великден прескочих до Холандия и кръстосах насам-натам. Ми, виждаш как Господ не се е скъпил и е пръскал блага щедро: навсякъде им опънал магистралки като слънце, каналчета за напояване през всеки 500 метра наспорил, къщички им спретнал като че живееш в рай на Земята... И за боклуците им помислил, системи за извозване им уредил, заводи за изгаряне и рециклиране им вдигнал. Ми то си е приятно да живееш при такива условия. Хората са доволни и почитат Господ, който им е насипал всичкото туй изобилие.
А тук какво? Дал Господ неква природа, а всичко останало трябва да си правим сами. А за кое ли първо да мислиш - магистрали ли да строиш, къщи ли да вдигаш, боклука ли да събираш... Е при това положение няма как да не се откажеш от някой и друг любим проект - ето, канал Бургас - Панчарево-Горна Баня (през Двореца на пионерите) вече не се и предвижда. Отмениха го.

Имаше едно време една приказка - как можело да се оправят нещата в Полша. Имало било два начина: един вълшебен, и един - реален. Реалният бил: Господ на слезе на Земята, да оправи нещата в Полша и да си се качи обратно на небето. Вълшебният бил - полякът да се хване на работа и да оправи сам нещата.
Подозирам, че и за България са същите два варианта, но положението се усложнява от вече споменатия факт, че Господ е българин - което всъщност свежда двата варианта до само един - вълшебния...

Остатъка от статията тук

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Куриозна самота

В този объркан свят става все по-трудно да намериш сходна душа.Човек, с който да можеш хем да си говориш, хем да обичаш да докосваш и да искаш да чуеш сутрин събуждайки се от сън.
Връзките в този забързан живот се превръщат в химера.
Намираш човек, който отговаря на горните критерии, и хоп нещо се обърква.
Но тогава, вече са минали 3 години и вече си по-зрял, и не си готов да правиш толкова компромиси.

Събуждаш се с празен поглед и това което ти остава само е да се оправиш за работа и след това да се впуснеш в едно непрекъснато препускане по задачи с надеждата да се запълни празнината и да спре да ти пука.
Да това действа до време, както уточних в началото ежедневието ни е "лудо" и се справяш за известен период. Но пък с всеки изминал ден започваш да се чувстваш все по-самотен.
Днес ми споделиха, че на всеки 10 рускини се падат по 7 мъже, които са алкохолици, 1 наркоман и 1 гей, та като си направя простата сметка остава 1 нормален мъж, за който трябва да спорят 10 жени.
Вярно, че "Мамушка Русия" е доста всеобхватна. Вярно, че многобройните войни взеха доста жертви сред мъжката често от населението, но пък и ние не можем да се похвалим с огромен избор. Да в нашата китна страна на 3 представителки на нежния пол се пада 1 мачо. Вярно при нас не е определено дали е от левият или от другият бряг на реката, но пък не знам защо аз не успявам да срещна поне един, който да не е семеен, в депресия или толкова обсебен от комплексите си, че да искам да е с мен.
Да, с годините вече претенциите ни стават все по-големи, но пък е наяве и момента, че може да свалиш летвата само и само да не си сам. Но пак се оглеждаш и няма какво да видиш. Това което искаш вече толкова много се е отдалечило. Не можеш да се задоволиш с тинейджърските проблясъци на романтична любов. Трепетите под лъжичката, почти не се появяват вече. Забравяш милите жестове. Почваш сама да си носиш торбите, да си сменяш изгорялата крушка с риск за здравето ти. И така започваш да се справяш сама с повечето задължения, е вярно не можеш сама да си качиш дивана,но пък за това повечето фирми предлагат срещу заплащане доставка до входната врата и по-навътре. Така месец, два, година, две,три и в един момент пак си самотна,но пък вече не си сигурна дали искаш някой до себе си и дали ще можеш да делиш ангажиментите си с този човек, на който да даваш обяснения, и с който да се съобразяваш.
Шубето е голям страх, казват хората. Да наистина е страшно. Особено когато си бил наранен да се престрашиш да нагазиш в дълбокото на една нова връзка. И страха да не се хвърлиш през глава и да те "отстрелят" като птица в полет.
Не знам, мен определено ме е страх. Искам това което съм имала, но явно вече няма да се върне.
А ме е страх да се гмурна в дълбокото.
Не искам да съм сама, но ме е страх и да търся.
На това му викам куриоз на съвременното общество.
И може би затова и има толкова самотни хора, които в следствие на страха си се регистрират в безчет сайтове за запознанства с едничката идея, че "никога не се знае от къде ще изскочи заекът" или новата любов.
Но не вярвям да е там, а къде ще е.... не се знае.



Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Осмото чудо на света

Ако имаше кой да открие 8-то чудо сигурно би посочил любовта, като такова.
Любов, тази движеща сила. Даваща и вземаща без остатък. Поглъщаща и излъчваща светлина. Чувство, усещане, мирис, блясък, доловим само за тези, които са я изпитали и неразбираема за тези, които все още не са .

Любовта е навсякъде- в спокойния и уморен поглед на нашите баби и дядовци, на нашите родители и все по-рядко в очите на нашето забързано ежедневие.
Тя е дар, на който малцина умеят да се радват. Но все пак всеки я търси, преследва я, а когато я открие се опитва да я задържи в шепата си. Както времето и пясъкът се изплъзват между пръстите, така и любовта си отива, ако сме се заблудили в човека, ако не я храним и не и даваме да диша. Тогава тя умира или се опитва да се спаси, бягайки от нас.
Има хора, които сякаш са посещавали „ училище за любов”. Те не се страхуват да я намерят и посрещнат с отворени обятия. Не се опитват да я задържат на всяка цена и успяват да я подхранват всеки ден. Те я разбират.
Може би любовта се възпитава не само с пример, а с докосване до нея още като дете.
Хората са различни и обичат по различен начин. Както беше казал някой „ Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.”
Има и различни видове любов. Тази която казва „обичам те, защото...”, друга „обичам те въпреки...” и трета „обичам те дори...”. Оказва се, че няма правилен отговор, коя е истинската, както и няма рецепта за страстна и вечна такава. Може би тази, вечната съществува само в приказките, но не и в наши дни.... Жалко е, ако наистина е така, но пък е реалност, нали – добре е да я приемем някак.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Сексуалната адаптация

В разсъжденията си на тема секс, твърде много залагаме на "химията", която по мистериозен начин свързва партньорите в сексуалната двойка. Често сме убедени, че щастието в леглото е единствен въпрос на точния човек.Ако това беше така, то как да си обясним факта, че в много двойки започнали с изгаряща страст връзката си, само след месеци пламъкът угасва и дори може да се превърне в отвращение.

По-добри възможности дава представата, в която взаимното еротично привличане е неотменима предпоставка за успешния старт на сексуалните отношения, но за да могат те да се развиват и оцелеят, очевидно е нужно още нещо. Това, което гарантира пълно разкриване еротичния потенциал на двамата е способността им непрекъснато да се откриват взаимно и постоянно да търсят нови възможности да съпреживяване, в променящите се условия на съжителството Малко хора са настроени да виждат ключа към сексуалното усъвършенстване именно тук. Често под "адаптация" в двойката се разбира "изкуството да правиш компромиси". Тази популярна теза е дълбоко погрешна. Тя е израз на робска нагласа, на готовност да "склониш глава", за да не бедеш посечен, да се "снишиш" докато духа вятъра , за да продължиш след това да си правиш каквото си знаеш. Тази психология на подтисничеството се е загнездила в националния ни манталитет, тъй като векове наред е осигурявала физическото оцеляване във враждебна и агресивна социална среда. Днес обаче "компромисът" е част от технологията на само подтисничеството и манипулацията, който в никакъв случай не води към семейно щастие.
За да разберем капана на "компромиса" нека изясним неговата същност. В същността на компромисният избор е идеята да отстъпиш и да се примириш с невъзможността да постигнеш своето. В живота неизбежно възникват ситуации, при които има сблъсък на интереси. Те поставят въпроса как да се намери и какво да е решението. Дори в природата вариантите са различни в зависимост от това как ще приемем другия, с когото имаме различни интереси. Ако възприемем позициите като "антагонистични", така както ни учеше "марксизма-ленинизма", то другия ще бъде обявен за "враг". При условие, че възприемаме врагът като по-слаб от нас или като равностоен противник - ние го нападаме с цел да го победим и да наложим своята воля. Както казваше един "вожд и учител" - ако не искаш да си наковалня, трябва да си чук. В случай, че противникът е по-силен обаче, не ни остава друго освен да бягаме или да отстъпим панически( да направим компромис), за да съберем сили и да се подготвим за следващия удар. По тази логика, компромисът е привидно отстъпление, което прикрива желанието ни за реванш в следващ момент.Правещият компромис е готов да пренебрегне интересите си под напора на външния натиск, но той не се отказва от тях, нито пък приема наложената му воля като свой съзнателен избор. В този смисъл компромисното решение не е истинско решение на конфликта. То само потулва за момент сблъсъка, за да му даде възможност да се разгори в друг момент и по друг повод. Навярно поради тази причина повечето от семейните конфликти решавани с компромис, се разгарят още повече. Масло в този огън сипват и аксиоми като "по-умният отстъпва", които правят победата на по-силния за момента, безсмислена и краткотрайна.
Каква е алтернативата?Ако приемем, че разминаването в интересите е неизбежно следствие от това, че хората са различни, много по-спокойно бихме приели конфликтите като естествен момент от живота на най-добрите двойки. Наличието на различни интереси съвсем не означава да обявим сблъсъка за "антагонистичен" и да следваме логиката "или моето, или твоето". Дори в природата съществува моделът на симбиозата, при който различията се използват за съвместното оцеляване. Аналогът в човешките отношения е търсенето на взаимно приемлив вариант за преодоляване на конфликта.Това предполага наличие на умения за преговаряне, способност да се разбере и приеме позицията на другия, както и да се представи собствената позиция. Постигането на "консенсус", а не компромисът е конструктивния изход от спора. Изглежда просто на пръв поглед, но за да се стремят към консенсус и двете страни трябва да се откажат от идеята, че тяхната истина е единствено валидната, че те са прави, а другия е крив. При конструктивното преговаряне човек приема, че той вижда само част от истината от собствената си позиция, но цялата истина включва и погледа на другия, който неизбежно трябва да бъде разбран и отчетен. Когато се осъзнаят различията, по-ясно се очертават и общите интереси, в името на които могат да се търсят приемливи и за двамата решения. Тако от борба за надмощие и налагане на своето се отива към "третия вариант" - този който е различен от изходните позиции и удовлетворява най-добре общите потребности и интереси на страните.
За съжаление по нашите земи почти нямаме традиция за подобно справяне с между личностните конфликти. Сблъсъка с поробителя и подтисника ни е научил на андрешковски хитрости, които автоматично пренасяме и в семейните си отношения. Затова колкото е да е силна страстта,тя много бързо изгасва във водовъртежа на баналните битови конфликти, от които не можем да се измъкнем с достойнство и взаимно уважение.
Конструктивното справяне със семейните конфликти е нов софтуер, който е добре да инсталираме в ценностите и поведението си. Една от възможностите за това е семейното консултиране и психотерапията при проблеми в намирането на ефективни решения на между личностните ни конфликти. Предимството на тази операция е в това, че тя не само допринася за намиране на най-доброто за момента решение, но ни научава и за това как да се справяме конструктивно и с други конфликти в живота си. Струва си тези думи да се използват като антивирусна програма, която би могла да идентифицира затаените в съзнанието ни заплахи, които лесно могат да се активират и съсипят интимните ни отношения. Време е да преодолеем предубежденията си към "психо" подкрепата и да потърсим компетентна помощ преди системата да е забила.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Висша мода в шоколада

Шоколадът расте по дърветата. В суровото си състояние представлява шушулки, растящи по дърво с ботаническо име Theobroma cacao, което буквално означава "храна на боговете". Бих добавила на богините, защото ние жените имаме точно това чувство, докато хапваме от тази амброзия. НА какаовите зърна също така са приписвали магически сили . Използвали са ги в ритуали, религиозни церемонии, за лечителни свойства. В медицината им какаото играело наистина важна роля. Било ползвано против настинка, кашлица и дори при дискомфорт по време на бременност. За последното специално създали напитка - гореща, горчива, като основните съставки били какао и подправки.

По-късно Ацтеките подобрили рецептата за шоколад, като добавили към нея ванилия и мед. Нарекли напитката "xocoalt". Всъщност думата "шоколад" означавала "горчива вода". При Ацтеките до такава степен шоколадът станал част от бита им, че дори започнали да го ползват като валута.
Какаовите зърна пристигнали в Европа за първи път с Христофор Колумб. Оказало се обаче, че никой не знае какво да ги прави. Шоколадът все пак си пробил път и в Европа през 1528г., когато испанският пътешественик Ернандо Кортез бил почерпен от император Монтезума с шоколад. По това време начинът на приготвяне и отглеждане на зърната били тайна. Само богатите и благородниците можели и имали правото да си го позволят. Идеята за смесване на шоколад с мляко се появила чак през 18-ти век. Лекарят на кралица Ана изобретил рецептата и по-късно я продал. По -късно химик от Дания разработил модерния процес за приготвяне на шоколад. Това спомогнало за масовото производство, което, от своя страна, довело до ерата на шоколада такъв, какъвто го знаем и днес.
Наскоро чух една приятелка да възкликва - "За какво ми е мъж, когато има шоколад?". И всъщност се оказа права. Да обичаш шоколад е повече от зависимост. Това е любов, която трае цял живот, а както казваше Оскар Уайлд - "Доживотната любов е любовта към себе си." Днес изборът на шоколад е като да избереш идентичност и собствен стил.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Три години самота - Последна степен на свежест

МОЖЕШ да бъдеш висок, черноок и да плачеш. За това е достатъчно внезапно да откриеш, че любовта трае три години. Подобен род откритие не пожелавам и на най-злия си враг - което е просто стилистична фигура, тъй като нямам врагове. Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.
Комарът трае един ден, розата три дни. Котката трае тринадесет години, любовта три. Това е положението. Най-напред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката.
Първата година човек казва: "Ако ме напуснеш, ще се убия".

Втората година казва:" Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине."
Третата година казва: "Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското".
Никой не си дава труда да ви предупреди, че любовта трае три години. Любовният заговор почива върху една добре пазена тайна. Разправят ви, че било за цял живот, докато химически любовта изчезва на третата година. Четох в някакво женско списание, че любовта била мимолетен прилив на допамин, норадреналин, пролактин, лулиберин и оцитонин. Една малка молекула фенилетиламин ( ФЕА), създавала усещането на веселост, възторг и еуфория. Внезапното влюбване представлявало неврони от лимбичната система, наситени с ФЕА. Нежността била ендорфини ( опиумът на двойката). Обществото ви мами: пробутва ви голямата любов, докато в действителност е доказано научно, че след три години въпросните хормони престават да действат.
Впрочем, статистиките говорят сами: една страст трае средно 317,5 дни(питам се какво става през останалата половина от деня...), а в Париж две от три женени двойки се развеждат през трите години, последвали брачната церемония. В демографските годишници на Обединените нации специалистите по преброяването поставят въпроси върху развода на жителите от шестдесет и две страни. Мнозинството от разводите са станали през четвъртата година след свадбата ( което ще рече, че процедурата е започнала в края на третата година). "Милиони мъже и жени проучени от ООН, във Финландия, Русия, Египет, Южна Африка, които говорят различни езици, упражняват различни професии, обличат се различно, използуват пари, произнасят молитви, боят се от разни демони, хранят безкрайно разнообразие от надежди и мечти ... до един преминават през върха на кривата на разводите след три години съвместен живот." Тази банална история е допълнително унижение.
Три години! Статистиките, биохимията, моят личен случай: продължителността на любовта си остава една и съща. Смущаващо съвпадение. Защо три години, а не две или четири, или шестотин? Според мен това потвърждава съществуването на онези три етапа, които често биват разграничавани от Стендал, от Барт и от Барбара Картланд: Страст - Нежност - Скука, цикъл от три степени, всяка от които трае една година - триъгълник, свещен като Светата Троица.
Първата година се купуват мебели.
Втората година се разместват мебели.
Третата година се делят мебели.
Всичко е казано в песенат на Фере:" С времето преставаш да обичаш." Кой сте вие, та да се мерите с железите и невромедиаторите, които ще ви изоставят безвъзвратно точно на определена дата? В краен случай можете да спорите с лиризма на поета, но ако се опълчите срещу естествените науки и демографията, поражението ви е сигурно.


Из "Любовта трае три години"



Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Научих ...

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.


Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези, които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път, когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това, което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога, когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да те подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора, с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори, когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко, което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората, на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това, в което вярваш.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Графология

Човек трябва да се упражнява, да си изработи красив почерк. По почерка се съди за характера на човека.
Учителят


Според изследванията, при писане с ръка участват 500 мускула, контролирани от мозъка на човека. Днес никой не се съмнява, че почеркът на човека изразява неговата вътрешна природа.
Основни положения. Преди всичко трябва да се знае, че изходно начало при нашите разсъждения ще бъде казаното за линиите в гл. "Физиогномика”:
- Правите линии са свързани с ума, разсъдителността, волята.
- Кривите линии – със сърцето, чувствата, отстъпчивостта и дипломатичността.
- Хоризонталните – с широчината на чувствата, физическия свят.
- Вертикалните – с ума, възхода и духовния свят.
Издържаният във всяко отношение почерк, с равни и прави редове, без отклонение от общоприетите норми за писане, означава уравновесена личност, установено поведение и мироглед.


Важно е първото впечатление от почерка Ако той е без особености, "грамотен", но не се запомня, то и личността не се откроява или не се извисява над мнозинството.
Степента на оригиналност на почерка е свързана със степента на самобитност и неповторимост в характера на дадената личност. За да добием вярна представа за посочените особености, необходимо е писането да става на бял лист, без спомагателни хоризонтални редове. Правите редове означават установено поведение и характер. Възходящите редове (наклонени нагоре редове) - енергичност, деловитост, оптимизъм, подем и стремеж за постигане на определени цели. Колебанията в хоризонталните редове (редът ту слиза надолу, ту се качва нагоре) говорят за колебливи натури, непоследователни в поведението си, с непостоянно настроение. Но тези редове означават и дипломатичност и гъвкава мисъл. Дъгообразните редове са свидетелство за импулсивност, силни чувства, нетърпение, голямо желание и интерес към дадена дей¬ност, но само в началото.
Низходящите редове означават понижено самочувствие, липса на енергия и воля, отчаяние, болест и др. Често предвещават нещастие и падение.
Когато буквите в началото на реда са едри, а след това стават дребни и редът добива вид на клин, това означава хитрост и прикритост. Стегнатите и монолитни редове са знак за воля и решителност. Ако човек може да начертае с лекота няколко успоредни линии, това е сигурен белег за устойчивост. Тези линии са белег за разумност.

Букви

Свързаните букви в думите означават свързани мисли, творчески характер и критическо мислене, практичност. Несвързаните букви означават непрактичност, естетическо чувство, въображение, чувство за достойнство, липса на системност, необичайно поведение, интуитивност, липса практицизъм. Когато буквите са еднакво свързани и несвързани то е белег за уравновесеност, равновесие между ума и чувствата.
Ако човек изписва всичките букви, това означава, че той разполага с време и свършва винаги своята работа. Изпуска ли букви, особено крайните, това означава, че бърза, че няма време да свърши работата си, т. е. – нетърпеливост.
Добре затворени букви – о, а, б, в – говорят за човек, който пази тайна и е затворен по природа, който умее да мълчи и да контролира думите си. Отворените, или недобре затворените букви означават откровена личност. Той говори това, което мисли, според степента на отворите. Ако в буквите доминират правите линии, това е израз на сила, прямота, разсъдливост. Кривите линии изразяват чувства, приспособимост, дипломатичност, съобразителност, мекота и чувствителност. Прецизно извитите и елегантни линии значат деликатност и изящество на постъпките. Силно начупените линии и ъгловатостта на буквите означават холеричен нрав, сприхавост, твърдост или неотстъпчивост. Много големите главни букви са признак за високо самочувствие, склонност към самоизтъкване и надценяване. Много голямата главна буква, придружена с украшения и "завъртулки" – тщеславие, себелюбие и въображение. Когато буквите са натруфени или необичайно украсени – хитрост, извратено мислене, психични отклонения.
Острите ъглести букви говорят за човек на мисълта, нервен и пестелив. Кръглите букви издават спокойния и щедър характер. Учителят препоръчва ръкописната буква "д" да се изписва с опашката нагоре, а не надолу, както правят повечето хора. По този начин човек подпомага повдигането си.
Ако първият връх на буквата "м" е по-голям, това означава, че човекът, който я е написал, иска да заповядва. Ако върховете са еднакви, то той зачита другите и техните интереси. Едрият почерк е характерен за свободолюбивите натури, за хората с широта на възгледите, щедри и непокорни, които се противопоставят на външните условия. Дребният почерк обикновено е присъщ на притеснения човек, който се стъписва пред външните трудности. Сгъстените букви говорят за неблагоприятни условия на живот, скъперничество. Силно заострените ъгли – за сприхавост, заоблените върхове – за отстъпчивост и кроткост, кръглите букви – за добро разположение на духа. Буквите извън реда на обикновеното писане показват голяма самоувереност и самонадеяност. Разликата в изписването на буквите, неустановеността и разнообразието в тях е доказателство за голяма непрактичност. Широките обемисти букви са белег на въображение, чувство за красота, известна егоцентричност. Ясният почерк значи стремеж към яснота във всяко отношение. Хармонично съчетаните букви и думи означават ум, воля и култура. Чертите, които предхождат думите –действия, съобразени с вътрешни убеждения. Завъртване на буквите вляво и надолу – егоизъм
Удължените вертикални линии на "р", "у", "д" и др. значат нелогично мислене, несъобразяване с традициите на мислене или поведение, стремеж за самоизява. Късите опашки на същите букви значат – сдържаност, лаконичност и пестеливост във всичко.

Наклон

Наклонът в ляво означава свободна изява на чувствата. Външните условия доминират и субектът е под тяхно влияние. Хора с такъв почерк са податливи на внушение. Колкото буквите са по-изправени, толкова чувствата са по-сдържани. Отвесният (прав) почерк издава пълно господство на разума над чувства¬та. Признак на самообладание. Наклонът в дясно означава сдържаност, подтис кане на чувствата, скрит нрав, подчинен на интереси и рационални съображения. Почерците с променлив наклон са знак за променлив характер, свидетелство за борба между воля и чувства.

Големина на почерка

От големината на почерка зависи степента на личното достойнство и самочувствие. Едрият почерк е стремеж за проява на личността. Дребният почерк значи пресметливост, голямо вътрешно налягане и трудни условия. Бързият почерк е белег за бърза ориентация, енергична и предприемчива натура. Променлив почерк – неустойчивост, несистемност, афекти.

Натиск

Силен натиск – наличие на воля и сила.
Слаб натиск, леко изписани букви – нерешителна, слабоволева натура, колебливост.
Неравномерен натиск – импулсивност, афектираност, непоследователност в поведението на личност
Нормално четлив почерк – постоянство във възгледите и поведението, толерантност и зачитане на другите, уравновесеност.

Накратко за подписа

Подпис, който завършва с отвесна линия – решителност и категоричност на съжденията и поведението в зависимост от перпендикуляра и големината.
Подпис без украса – скромност, култура зависимост от останалите признаци

Вълнистата линия в окончанието на подписа – дипломатичност, емоционалност. Същата линия в края на подписа, но начупена, означава енергия, неотстъпчивост и нервност. Подчертаният подпис – чувство за достойнство, земни стремежи и широта на чувствата.
Като подобрява почерка си, човек може, по обратен път, да въздейства върху себе си, за да се самоусъвършенства.





Учителят за почерка

Колкото по-красив и правилен е почеркът, толкова човек е по-благороден.
Ако искате да знаете какво е състоянието ви още със ставането сутрин, начертайте няколко прави, успоредни линии. Колкото линиите са по-прави, толкова сте по-устойчиви.
Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква "м" графологът определя щедър ли си или не, мек ли си или не, предаваш ли нещата точно или ги изопачаваш, умен ли си или глупав. Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека? – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това важи само за оня, който работи в тая област...
Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг с тесни, заострени, малки. Първият по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив.
Буквите трябва да бъдат по възможност по-елипсовидни, но не еднообразни.
Почеркът трябва да е четлив, да не става нужда други да го разчитат.
Трябва да знаете, че почеркът се отразява върху характера на човека.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

История за любовта

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Вечност..

Из прощалното писмо на писателят Габриел Гарсия Маркес :
" Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед !... Боже, ако имах едно късче живот...Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват ! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети... Научих толкова неща от вас, хората..Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон...Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане....Дръж тези, които обичаш близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш: "извинявай" , "прости ми", "моля те", "благодаря" и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб. "



Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Сто години самота

Числото на страниците на "Сто години самота", населени с думи, леещи неизбежната и неповторима самота. Едновековната многолюдна история, която разказва Г.Г. Маркес, преселва в света на семейството на Буендиновци. Царство на самота с много лица и без име.

От известно време размишленията ми са свързани със самотата. Преди няколко дни книгата "случайно" попадна в ръцете ми и току що затворих последната й страница. Толкова много мисли породи, че ме остави безмълвна. Но докато четях, паралелно си изваждах на листче цитатите, които най- ярко оставаха в съзнанието ми и ми се ще да ги споделя тук. Няма да правя литературен разбор или анализ, но искам да препиша част от думите, частици от "жизнения материал" в една магическа реалност, които съществуват и както звучи текста на една песен в момента-"through space and time".
За съжаление, изгубих листчето с първата част от цитатите, но и тези (от втората) "говорят"...

Чудно е как някои книги толкова си приличат по написаните и изстрадани истини на героите. Сякаш превеждат едно и също нещо на специфичния си език. Например този откъс в "Сто години самота" :

"Това беше историята на семейството, написана от Мелкиадес с най- тривиалните й подробности сто години предварително.......не беше подредил фактите в условното време на хората, а бе съсредоточил цял век от всекидневни епизоди тъй, че всички те да съвпаднат в един миг."

и "Сидхарта" : "всеки миг носи в себе си своето спасение, във всяко невръстно дете вече е стаен старе¬цът, във всяко кърмаче - смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Нито един човек не може да разбере до къде е стиг¬нал другият в пътя си: в разбойника и в играча на зарове се на¬мира Буда, в брамина - разбойникът."


Ето и още от пъстрите частици, макар да изглеждат като разхвърляни части от пъзел:

"и след време откри, че всеки член на семейството повтаря всеки ден, без да си дава сметка, едни и същи маршрути, едни и същи действия, и че почти повтаря едни и същи думи по едно и също време. Само когато излизаха извън тая дребнава закостенялост, те поемаха риска да загубят нещо."

"диренето на изгубени неща е спъвано от закостенелите навици и затова е трудно да се намерят"

"заключи се с резе вътре в самия себе си"

"бе научил да мисли ледено безстрастно, да не нараняват незаличимите спомени никакво чувство"

"и с толкова вътрешна тишина, за да бди над живота в къщата"

"То идваше у него от много по- далече, изровено от тризъбеца на дъжда..."

"с учудения поглед и самотническия си вид"

"мъчителният навик да не назовава нещата с тяхното име"

"Толкова учудваща бе крепостта на техния дух..."

"че времето не отминава, а се върти в кръг"
"че и времето...може да се ломи и да остави в някоя стая една увековечена частица"
"вечен миг"
"мираж на носталгията"
"пакт за буйна любов"
"наследствения порок да се създава, за да се руши"
"разтвори най-затънтените кътчета на сърцето си"

Селището Макондо- "от едно минало, чието унищожаване не се довършваше, защото продължаваше да се унищожава неопределено, чезнейки вътре само в себе си, свършвайки се ежеминутно, но без да се довърши никога"
"самотните любовници плуваха срещу течението на ония стари времена, които се изхабяваха в безполезното си упорство да ги накарат да завият към пустинята на разочарованието и забравата"
"в един празен свят, където единствената всекидневна и вечна действителност беше любовта"

"Амаранта- Урсула видя, че това беше един Буендиа от великите....и готов наново да започне потеклото отначало и да го пречисти от гибелните му пороци и самотническото призвание, защото за един век САМО той бе заченат с ЛЮБОВ"
"и доброволно възкреси най- самотните си тъги, за да не го остави сам да плаче"
"Ранен от смъртоносните копия на собствени и чужди носталгии, той се възхити от безстрашието на паяжините върху розови храсти, от упорството на отровната глушница, от търпението на въздуха в сияйното февруарско разсъмване"


"бездънната самота, която едновременно ги разделяше и сплотяваше"
"за да намерят рая на споделената самота"
"самотническата орис на семейството"

"Сто години самота": "...от самото заглавие до последния си ред е едно тотално отхвърляне на самотата като антипод на човешката солидарност"-Румен Стоянов в предговора

Из безкрайното пространство на интернет


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Шопски консерватизъм

Българите от софийския и дупнишкия регион се наричат "шопи". Те имат особен диалект, който е по-близък до македонските говори, отколкото до източно-българските. Шопите са известни със своята упоритост, консерватизъм и претенцията, че са "най-истинските" българи. Жителите от останалите краища на страната им го връщат като ги наричат "дървени шопи".

Шопският консерватизъм е наистина нещо уникално. Ако "нормалните българи" са по принцип податливи на какви ли не новости и външни влияния, то дебелоглавите шопи посрещат всичко непривично със скептицизъм, подигравка и сарказъм. Каквото и да става, те дълго ще се инатят, преди да променят нещичко в своя живот, навици, диалект. "Не, такова животно нема!" - казва шопът, виждайки за пръв път жирафата в зоологическата градина. И за да бъде всичко още по-забавно - шопският район не е някаква изолирана местност в недостъпните планини. В неговия център е широкото поле, където е разположена столицата София. През него се кръстосват двата вековни пътя: от Запад за Босфора и Йерусалим, от Москва за Солун и Света гора.

Душевността на шопа е едно почти абсурдно съчетание на сляп догматизъм с житейска мъдрост. Вярно, като практичен реалист, който стъпва здраво по земята, съвременният шоп също ще се облече по модата, ще се качи на самолет или ще съставя компютърни програми, ала дълбоко в себе си той, изглежда, няма да приеме нито едно от тези неща безрезервно. Едно - защото те не са осветени от традицията на деди и бащи, и друго - понеже шопът, този изконен циник и еретик, винаги се е съмнявал в смисъла на онова, което всички останали величаят с титлата "прогрес".

Оттук и бетонираният инат, с който шопът се придържа към утвърденото от столетията, оттук и липсата на вяра в нововъведенията, а следователно и враждебното отношение към ентусиазма във всичките му превъплъщения. Затова със своето "От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длъбоко нема" (планина и река край София) шопът е в състояние да прати по дяволите и най-светлите пориви на човешкия разум и сърце. Един публицист справедливо отбелязва, че ако селянинът от Родопските планини изпада в умиление от моминската леха цветя в двора, то в душата на шопа бушува някакво ирационално озлобление заради прахосването на няколко квадратни метра земя, на които би могло да се насадят лук или домати.

От друга страна, същият този примитивен и присмехулен практицизъм може да прелее в мълчалив патриотизъм. Шопите са известни като войници, които се бият докрай, но без поза; с мрачна, но безмълвна решителност. Шопите не напускат окопите, те предпочитат да умрат, но тръгнат ли в атака, не спират. Но... ето ви и поредното противоречие: през Първата световна война, след като са се били храбро за освобождаване на окупираните от съседите български земи, шопските полкове изведнъж заковават пред Дунава: "Дотук е България, дотук сме и ние..."

Чувствителни ли са шопите? Отговорът на този въпрос е известен само на шопа, но той едва ли ще се съгласи да внесе поне малко яснота по него. Междувременно учените, които се опитват да обяснят особеностите на шопите, се изкушават да търсят някакъв чужд елемент в техния етнически корен. Това впрочем е напълно естествено: ако чисти раси няма дори в Скандинавия, то какво тогава може да се очаква в едно вечно врящо гърне като Балканите? Според езиковеда Моско Москов шопите са потомци на едно печенежко племе (номадски народ от групата на тюрките, живял северно от Дунава и Черно море), преселено в България през XI-XII в. и после напълно славянизирано. И наистина, между София и Дупница по-често се срещат руси коси или пък широки и червендалести скули, за които се предполага, че са били характерни за печенегите.

Честно казано, българите от останалите краища обичат своите шопи и дори когато ги ругаят, го правят по-скоро с отбранителна, отколкото с нападателна цел. Работата е там, че "нормалният българин" е човек достъпен, склонен към общуване и готов да сподели с непознати даже твърде интимни подробности. Той трудно възприема хитиновата обвивка на шопа - почти винаги нелюдим, неотстъпчив и прикриващ с жлъчен хумор истинските си чувства. Шопът не сяда на масата в кръчмата "по български" ,за да си пийне, за раздумка и за да си побъбри с останалите. Той присяда, за да ги издебне, да ги види пияни и въобще да прецени колко им струва акълът. И да се самоубеди, че той е повече от тях, че той е "истинския българин".
Външно погледнато, въпреки селския си корен, който е свързан с колективизма, шопът винаги е изглеждал непоправим индивидуалист: дори песните му, изгладени до съвършенство от вековете, са белязани с духа на дисхармонията; дори когато играе своите хора, групови поначало, той го прави сякаш без връзка с другите, в някаква вътрешна самовглъбеност. Отгоре на всичко същият този шоп умее да наблюдава света около себе си и да го изненадва с хапливи, понякога унищожителни афоризми. А много ли са хората на тази земя, които понасят да се шегуват за тяхна сметка?
От родителите си шопът е научил една универсална житейска истина: човек се ражда, зрее, работи, създава потомство, старее и умира. Така е и в бедняшката колиба, така е и в царските палати - всичко останало е само нюанси. Опрян на този скрижал, той трудно може да бъде изваден от равновесие. Каквото и да става, шопът си знае своето: "Защо да се ядосвам, като ще ми мине". На работа, в трамвая или в магазина, в приятелска компания и едва ли не насън - шопът е винаги подготвен да се измъкне от всяка ситуация с шега, която е често толкова дълбока, че преобръща логиката и света наопаки.
Дървен шоп, изненадан да копае на нивата си в седнало положение, се измъква с репликата: "Абе аз опитах и легнал, ама не става".
Шоп войник, охраняващ някаква гара, е набеден от минаващи шегаджии, че не знае дори името й. "Та аз пазя гарата, а не името" - не се предава младежът.
Млада жена, която меси хляб, е навирила задницата си така, че надзираващият я свекър не издържа и я предупреждава със съмнителна непреднамереност: "Немой така, снахо, че оная ти работа ще изяде тестото!" Невестата обаче е невъзмутима: "Не го взимай навътре, тате, тя си пада само по месото!"

Така, заедно с тези светкавични проблясъци на мисълта, с които шопът обсипва толкова щедро околните, човек започва да се пита: дали пък зад неговата външна грубост и хитинена непробиваемост не се крие всъщност чувствителна, а защо не и дори ранима душа, която се радва и страда като всички останали?


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Любовта трае три години - С времето преставаш да обичаш

ЛЮБОВТА е предварително изгубена битка.

Отначало всичко е прекрасно. Дори вие. Толкова сте влюбен, че не можете да дойдете на себе си. Всеки ден носи своя лек товар от чудеса. На този свят никога никой не е познал такова наслаждение. Щастието съществува и е съвсем просто: едно лице.
Цялата вселена се усмихва. В продължение на една година животът се състои от поредица слънчеви утрини, дори следобед, когато вали сняг. Пишете книги за това. Жените се колкото може по-бързо - защо да му мисли човек, когато е толкова щастлив? Мисленето натъжава. Животът взема връх.
Втората година нещата започват да се променят. Станали сте нежен. Горд сте със съпричастието, установило се между вас и вашата половинка. Разбирате жена си "от половин дума". Каква радост е да се чувствате едно цяло. Минувачите вземат съпругата ви за ваша сестра: това ви ласкае, но променя отношението ви. Правите любов все по-рядко, но това не ви притеснява. Убеден сте, че всеки изминал ден укрепва вашата любов, а краят на света не е чак толкова далеч. Защитавате брака пред неженените си приятели,които вече не могат да ви познаят. Самият вие сигурен ли сте, че можете да се познаете, докато повтаряте научения наизуст урок и не смеете да се заглеждате към свежите госпожици, от които улицата грейва?
Третата година вече смеете да се заглеждате към свежите госпожици, от които улицата грейва. Вече не разговаряте с жена си. Прекарвате цели часове в ресторанта, заслушвайки се какво приказват на съседната маса. Излизате все по-често: това ви служи за оправдание да не се чукате. Не след дълго настъпва моментът, когато вече не можете да понасяте съпругата си секунда повече, тъй като сте влюбен в друга. Не сте се излъгал само в едно: действително животът има последната дума. Третата година носи една добра и една лоша вест. Добрата е, че отвратена, жена ви ви напуска.
Лошата, че започвате нова книга.

Из "Любовта трае три години"




Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Петя Дубарова - единствената

Родена е на 25 април 1962 година в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Петя Дубарова е повлияна от майка си, която има голяма роля в изграждането на личността и вижданията на младата поетеса, като в същото време ѝ помага и я напътства в света на изкуството.
Петя Дубарова започва да пише стихове още в най-крехка възраст, като първите ѝ публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”, а нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Неведнъж изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си, но независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
Всяка зима ходи на планина. Там среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния”. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.
В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”;

„Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”

Тези прозрения цялата мъдрост, въплътена в тях, са потресаващи за едно 16-годишно момиче, неуспяло да види още живота във всичките му лица, но способно да се слее с околните, да почувства мъката и болката, но и радостта им, интуитивно да разбере хората и да се превърне в частица от множеството, запазвайки своята неподправена и чиста индивидуалност.

Ранна смърт

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество. На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:

„ Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА “

След изненадващата ѝ и загадъчна смърт, веднага плъзват слухове и се раждат митове (както винаги става) за причините, пречупили крилете на феноменалното поетично дарование от крайморския град.

Най-разпространената версия, която се разказва и днес, гласи, че поетесата се е самоубила заради едно нескопосано комсомолско обвинение за саботаж по време на средношколска бригада във фабрика, за строшена кръстачка на автоматизирана линия. Това днес звучи нелепо, но истината знае само тя. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица наши известни поети, изваяли със слово неръкотворни паметници на страдащите си души и на звездния екстаз на мечтите си – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Бенковски. Въпреки това творбите ѝ продължават да стоплят сърцата и душите ни и да ни предават малко от обаятелното ѝ присъствие.

От http://bg.wikipedia.org/wiki/

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Салата "Цезар" у дома

Не знам за вас, но аз съм почти постоянно на някаква диета, и сега като разгръщах страниците на едно списание видях следната рецепта. Не е от най-диетичните, но определено е много вкусна и е лесна за приготвяне.


Продукти
- 1 зелена салата
- 1 ч.ч зехтин
- франзела за крwтони
- 1-2 скилидки чесън
- 8 филета аншоа или пилешко филе
- 1 ч.л сос Уорчестър
- 1 ч.л. дижонска горчица
- 2 с.л. лимонов сок
- 1 ч.л. черен пипер
- 1 ч.л. сол
- 2 -жълтъка от сварени яйца
- 1/2 чаша настърган пармезан
- 1/4 чаша пармезан, нарязан на парченца

Начин на приготвяне:
Измий салатата и я накъсай. Обели скилидките чесън и ги смачкай в дървен съд. Добави аншоата, нарязана на парченца. За да приготвиш крутоните, нарежи франзелата на равномерни кубчета и ги запържи в половината зехтин, докато станат златисти, след което ги изцеди върху салфетка.( ако не обичащ мазни храни ти препоръчвам да нарежеш франзелата по същия начин, но да я поставиш в тавички и да я запечеш във фурната за няколко минути, като преди това я поръсиш с няколко капки мазнина. Става също толкова вкусно и не е толкова тежко за консумация). Смеси горчицата, соса Уорчестър, лимоновия сок, черния пипер и жълтиците, докато се получи еднородна смес. Към този дресинг добави бавно останалия зехтин, докато се получи консистенция, подобна на майонеза. Прибави салатата, крутоните, пармезана и солта, като разбъркваш леко.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Упражнения за стимулиране на работата на мозъка

Всеки ден се чувстваш все по- изморен, ежедневните задачи в офиса ти костват много усилия, трудно се съсредоточаваш ...
Как да се справиш със симптомите, ами чрез гимнастика на мозъка, която е много проста и в същото време невероятно ефикасна.

1. Нова среда.
Иди на място, което не си посещавала никога. Това може да е парк, непознат квартал или нов магазин в съседен район.

2. Нови аромати.
Купи шишенца с ароматни масла или ароматизирани предмети. Всяка сутрин, веднага след като се събудиш, вдъхвай новото ухание - това ще ти подпомогне да разбудиш мозъка си.

3. Затворени очи.
Вечер не пали лампите вкъщи - опитай да се движиш по памет. Това упражнение ще повиши вниманието и ще подобри концентрацията ти. Може и да взимаш душ със затворени очи. Когато не виждаш нищо, рязко се активират останалите органи за възприятие.

4. Смяна на работещата ръка.
Мий зъбите си не с водещата ръка, а с тази, която е по-малко активна: ако го правиш обичайно с дясната ръка, смени я с лявата.

5. Нов гардероб.
Носи различни дрехи. Учените са доказали, че в зависимост от облеклото се променят не само усещанията, но и мислите.

6. Брайлово писмо и езикът на жестовете.
Да усвоиш брайловата азбука е трудно, но способността да четеш и разговаряш с ръце развива невероятно усещанията. За езика на жестовете е достатъчно да научиш стандартните фрази на общуването като поздрав, прости въпроси и отговори.

7. Нов път.
Ходи на работа или на пазар по нов, непознат път. Дори и разстоянието да е по-дълго, няма нищо страшно. Това ще окаже положително въздействие не само на мозъка, но и на фигурата ти.

8. Увереност в себе си.
Бъди уверена в собствените си сили. Дори и да ти предлагат работа, за която не си сигурна, че ще се справиш, приеми я. Мозъкът бързо се активира, когато не си наясно какво точно те очаква.

9. Нестандартните отговори.
Отговаряй на стандартните въпроси нестандартно. Дори на въпроса "Как си?" можеш да отговориш с десетки различни фрази - откажи се от стереотипите.

10. Монети.
Научи се да различаваш монетите с различна стойност само с пръсти. Можеш да правиш упражнението, когато чакаш например на опашка. Времето минава бързо, а придобитото умение активизира тактилните усещания.

11. Нови теми.
Избирай списания и вестници, на които обикновено не обръщаш внимание. Например, ако имаш интереси в модата, си купи списание за икономика. Така ще откриеш много нови, неподозирани способности в себе си.

12. Телевизор без звук.
Изключи звука на телевизора и, гледайки изображението си, се опитай да възпроизведеш думите. Ако изпълняваш упражнението с приятели, ще се получи доста смешна и интересна игра.

13. Разнообразна почивка.
Ако обикновено отдъхваш край морето, организирай поне един уикенд в планината.

14. Ново темпо.
Ако обичайно правиш всичко бавно, опитай се да ускориш темпото два пъти. Обратното, ако не можеш да изкараш и пет минути на едно място, застави се да действаш бавно. Това упражнение изисква висока концентрация.

15. Шеги.
Да запомниш и разказваш нови вицове е особено полезно за мозъка. Това не само стимулира умствената активност, но и развива способността да се мисли креативно.

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Истина

/Текстът датира от 1692 г. и е открит в
старата църква «Сейнт Пол» в Балтимор, САЩ/

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.
Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава.
Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушвай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат.
Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа.
Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб.
Радвай се на постиженията и на плановете си.
Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.
Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници.
Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов.
Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата тази пустош и разочарования тя е вечна като тревата.
Попивай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.
Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие. Но не унивай от въображаеми трудности.
Много от страховете ни се раждат от умора и самота.
Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.
Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук. И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.
Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.
Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.
С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.
Бъди внимателен!
И се опитай се да бъдеш щастлив!


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

10-те постулата за хармония със себе си

1. Спрете да критикувате.
Критиката никога никого не променя.
Откажете се от самокритиката. Приемете себе си именно такава, каквато сте. Когато критикувате, вашите промени са негативни. Когато одобрявате действията и себе си - вие се променяте позитивно.

2. Прекратете да се плашите, да се тероризирате с мислите си. Това е ужасен начин на живот. Намерете за себе си образа, който ви е приятен и на момента превключете съзнанието си от плашещите мисли към по-приятни.

3. Бъдете великодушни, добри и търпеливи.
Бъдете великодушни към себе си. Бъдете добри към себе си. Бъдете търпеливи, тъй като вие усвоявате нов способ на мислене. Отнасяите се към себе си като към любим човек.

4. Бъдете добри по отношение на разума си.
Да се ненавиждате означава да ненавиждате мислите си. Не си струва да правите това. По-добре ги променете.

5. Хвалете си.
Критиката разрушава вътрешния дух.Похвалата го укрепва. Хвалете себе си колкото се може повече. Казвайте си колко добре се справяте с всяка дреболия.

6. Подкрепяйте се.
Намерете начин да си помагате. Обръщайте се при нужда към приятели и им позволявайте да ви помагат. Няма нищо лошо да потърсите помощ, когато ви се налага. Това е напълно естествено.

7. Отнасяйте се с любов към недостатъците си.
Осъзнавайте, че вие сами сте ги създали, за да удовлетворявате някакви свои потребности. Сега търсите нови позитивни пътища за удовлетворение на потребностите ви. Така че нежно се отъравайте от старите негатинти стериотипи на поведение.

8. Грижете се за тялото си.
Научете се да се храните правилно. Каква храна е необходима на тялото ви за подържането на оптималната енергия и работоспособност? Научете физически упражнения. Кои от тях ви доставят удоволствие? Нежно обичайте и уважавайте храма, в който живеете.

9. Работете с огледалото.
По-често гледайте себе си в очите. Не крийте нарастващите чувства на любов към самите вас. Гледайки се в огледалото,си простете. Гледайки се в огледалото, поговорете с родителите си и им простете. Поне веднъж на ден си казвайте:"Аз обичам теб. Теб. Аз действително обичам теб!".

10. Правете това сега.
Не чакайте момента, когато нещата ви ще са наред, ще отслабнете, ще намерите нова работа или ще започнете нова връзка. Започнете веднага и правете всичко, което зависи от самите вас.


из списание Анна

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Мойте песни - три

Любимите ми песни, пресъздават най-често чувствата, които изпътвам в момента.
Това е песента, която ме характеризира най-добре последната една година.

The Winner Takes It All

I don't wanna talk
About the things we've gone through
Though it's hurting me
Now it's history
I've played all my cards
And that's what you've done too
Nothing more to say
No more ace to play

The winner takes it all
The loser standing small
Beside the victory
That's her destiny

I was in your arms
Thinking I belonged there
I figured it made sense
Building me a fence
Building me a home
Thinking I'd be strong there
But I was a fool
Playing by the rules

The gods may throw a dice
Their minds as cold as ice
And someone way down here
Loses someone dear
The winner takes it all
The loser has to fall
It's simple and it's plain
Why should I complain.

But tell me does she kiss
Like I used to kiss you
Does it feel the same
When she calls your name
Somewhere deep inside
You must know I miss you
But what can I say
Rules must be obeyed

The judges will decide
The likes of me abide
Spectators of the show
Always staying low
The game is on again
A lover or a friend
A big thing or a small
The winner takes it all

I don't wanna talk
If it makes you feel sad
And I understand
You've come to shake my hand
I apologize
If it makes you feel bad
Seeing me so tense
No self-confidence
But you see
The winner takes it all
The winner takes it all...

Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Разходка до Копривщица

Днес беше един от малкото ми напоследък почивни дни.
Поради тази причина и прекрасното време навън, решихме със сестра ми и една позната да се поразходи до китното градче Копривщица.
Разположено на 110км в източна посока от София, до него може да се достигне по два пътя. Единият през старият под балкански, по който можете да се отделите преди да стъпите на магистрала Хемус. Или по магистрала Тракия в посока Панагюрище и през град Стрелча се отбивате в посока север към крайната ви цел.
Днес се насочихме към подбалканския път, с надеждата през последните години да са направили ремонт и да избегнем по-дългото и натоварено трасе на южната магистрала.
За съжаление все още милата ни родина не е успяла да отдели средства за поддръжката на този път, който се характеризира и с приятните виражи и изкачването на "прохода Гълъбец".
Доста е некомфортно за пътуване, през дупки и безкрайните завой, но мога да кажа, че ми направи впечатление, новойздигнатият монументален комплекс посветен на Васил Левски, в близост до Буново.
Спускайки се от върха и опитвайки се да не изпуснеш поредният остър завой, се разкрива паметникът на Апостола на Свободата, като и множество каменни плочи с надписи.
За спиране е трудно да се намери място. Има обособен малък паркинг, но самото място не предразполага за натрупване на посетители.
За ремонтите по пътя, ами ако някой смята, че те са характерни за летният сезон жестоко се лъже.
Наложи ни се да се движим на зиг-заг през по-голямата част от пътя.
За самият маршрут, ами ако сте решили да тръгвате с малки деца или хора с чувствителен стомах, ви препоръчвам да се въоръжите със стоическо търпение, и орлов поглед, за да можете да следите малкото на брой отбивки по пътя в случай на "авария".

Преди години достъпа до центъра на Копривщица с кола беше забранен. На посетителите се налагаше да паркират на отдалечен паркинг и да продължат пеша. Не знам дали преди или сега е по-удачният вариант, но определено има къде да си оставиш превозното средство.
За наша радост всички къщи-музеи в града бяха отворени.
За желаещите да се разходят им препоръчвам да си закупят билет, включващ входна такса за 6-те най-интересни къщи в града, за скромната сума от 5лв.
За интересуващите си , в тези препоръчани от мен са къщата-музеи на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и Любен Каравелов.
Всяка една от тях е красива сама по себе си, като всички се характеризират с царуващият през Възраждането по нашите земи архитектурен стил. Много на брой малки стай, наречени одаи, разположени на два ката, като вторият е задължително по-широк от долният. Във всички стай, по станите са разположени миндерите, където гостите са посядали на кафе и бяло сладко.
В къщата на Димчо Дебелянов, върви и така нареченият IVR, който представя творби на поета както и моменти от неговият живот.
За по-ентусязираните мога да препоръчам да се изкачат на билото, където се издига паметника на Георги Бенсовски, но определено предупреждавам, че стълбите до там са също толкова стръмни колкото и до Шипка, въпреки по-малкият си брой.
След като обиколихме и се покатерихме до монумента, решихме да отдъхне в някое заведение.
Посетихме кръчмата "Дядо Либен", която се слави доста добро реноме сред гостите на града.
Определено мога да кажа, че обстановката ми допадна и то доста, за обслужването ами бяха на ниво, за храната се бяха представили добре.
Та хапнахме, послушахме хубава традиционна музика и се отправихме в обратна посока.
Цялото това удоволствие ни отне 8 часа в пътя и разходката, и около 20лв на човек за път и удоволствия.
Като се замисля, аз губя от времето си всеки ден по 3 часа в придвижване до и от работното си място, като и по 10лв джобни пари на ден, за храна и кафе.
Ами не знам за вас, но аз предпочитам излета сред природата от колкото стоенето в извън работно време в офиса независимо от облагите и предимствата на модерното ни общество.
Приятен път.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...