По света и у нас

По Великден прескочих до Холандия и кръстосах насам-натам. Ми, виждаш как Господ не се е скъпил и е пръскал блага щедро: навсякъде им опънал магистралки като слънце, каналчета за напояване през всеки 500 метра наспорил, къщички им спретнал като че живееш в рай на Земята... И за боклуците им помислил, системи за извозване им уредил, заводи за изгаряне и рециклиране им вдигнал. Ми то си е приятно да живееш при такива условия. Хората са доволни и почитат Господ, който им е насипал всичкото туй изобилие.
А тук какво? Дал Господ неква природа, а всичко останало трябва да си правим сами. А за кое ли първо да мислиш - магистрали ли да строиш, къщи ли да вдигаш, боклука ли да събираш... Е при това положение няма как да не се откажеш от някой и друг любим проект - ето, канал Бургас - Панчарево-Горна Баня (през Двореца на пионерите) вече не се и предвижда. Отмениха го.

Имаше едно време една приказка - как можело да се оправят нещата в Полша. Имало било два начина: един вълшебен, и един - реален. Реалният бил: Господ на слезе на Земята, да оправи нещата в Полша и да си се качи обратно на небето. Вълшебният бил - полякът да се хване на работа и да оправи сам нещата.
Подозирам, че и за България са същите два варианта, но положението се усложнява от вече споменатия факт, че Господ е българин - което всъщност свежда двата варианта до само един - вълшебния...

Остатъка от статията тук