Сама или самотна

Странно нещо е самотата.
От доста време съм сама.
Когато ме изоставиха ми трябваше доста време да свикна с мисълта, че няма да се съобразявам с друг човек освен с мен самата.
После, че няма да мога да разчитам на някой друго освен на мен си.
Това беше страхотен стрес в началото.
Чувствах се объркана и като малко дете.
С времето всичко се преживява.
Научаваш се да се справяш сам.
Да се бориш сам.
Да се забавляваш по по-различен начин.
Да намираш време за много неща, за който преди не си намирал.
Да се самоусъвършенстваш.
Е да не е приятно когато след работа се прибереш и впериш поглед в поредният сериал или "развлекателно" предаване.
Или се разхождаш по уличите в градската тарапана, защото просто не ти се прибира в празният апартамент.
Е да моят не е празен, има доста голямо хорско присъствие, но не е същото.
И това се преживява.
Но се случи нещо лошо, е това вярвайте ми е най-голямото изпитание за мен.
Напоследък ми се случиха доста неприятни моменти и имах нужда от една добра дума и от една ръка, която просто да стисне моята за успокоение.
Всичките ми роднини бяха подхванати от безкраен водовъртеж и аз се намирах в периферията му.
А и ми се искаше този път да избегна "назидателните" коментари за това как трябва да мисля първо за мен си и да не трупам всичко върху ми, за да не се налага да посещавам неприятни места.
И та изведнъж имах нужда от помощ и не знаех от къде да я потърся.
Но тя сама се появи.
Получих я от човек, който не ми е нито близък нито отдавнашен познат.
От човек, който не иска нищо от мен, нито пари, нито любов, просто го направи от човещина и разбирането, че когато някой е в беда трябва да му подадеш ръка, защото и на теб може да ти се случи.
Е да, може за околните да съм сама, но около мен има хора, които винаги ще ми помогнат и няма да ми натякват след това за тази помощ.
Нито ще ми откажат заради собственият си комфорт.
Просто ще дойдат, ще ми подържат ръката.
А по някога това е всичко от което имаш нужда.