За моята любов...

Не мога да бъда другата жена.
Въпреки любовта ми.
Въпреки прошката.
И обещанията.
Въпреки любовта ти към нея, която и да бъде тя.
Велика любов.
И закъсняла ... Господи, толкова закъсняла.
Погледни ме в очите. Потопи се в тях. Какво остана. Спомени? Забрава? Потъпкани мечти? Нищо друго ли не виждаш? А бъдещето? Нейно ли е? Колебание ли ще има...? Може и да има надежда. За нас. Има ли "нас"?
Не мога да те деля. Не мога да чакам. Да ти премине, да я залубиш и да я разлюбиш. Или и двете.
Какво чустваш, когато не си с мен? Омраза - за това, че любовта ми дойде в неподходящия момент? Има ли подходящ момент за любов? Тя идва, когато не я чакаш. Движи се по собствени правила... Дали са хаотични? Не мисля. За всичко, което ни се случва, има причина.
За другата жена не искам причина! Не я искам в живота ти. Усещам я навсякъде около теб, въпреки че все още я няма. Знам как ще ухае, какво червило ще носи, какви ще са косите й... Друго не искам да знам.
За какво ми е? Може и да е красива, сигурно ще е красива.
Спри за малко! Седни до мен. Браян Адамс пее:"Обичал ли си някога една жена?" ... Тежък блус.
Кого обичаш?
Кого сънуваш?
За кого мечтаеш?
Отговорите са в текста на песента:"Виждаш ли неродените си деца в очите й? Тя ли е Жената? Другата жена? Единствената ли е? Желаеш ли я? Повече от мен ли? Можеш ли да изтриеш спомените от миналото - щастливото минало, и да се отдадеш на неясното бъдеще? Толкова ли е силна тръпката? Нощем се въртиш в леглото. Сигурно би искал да си до нея. Не спиш. Страдаш. Жадуваш я... Не можеш да я имаш! Тя трябва да остане една красива мечта. Просто друга жена. Нека е любов! Дори и страст... И емоция. Но нищо повече."
Остани. Какво ще знае тя за теб? Няма нужда да се учи... Аз съм тук. И те обичам. Все още. И въпреки всичко.
Аз не мога да съм другата, да бъда миналото.
Трудно прощавам. И никога не забравям. Другата ще я забравя. Много бързо - това ти обещавам.
Остани. Не, не те моля. Трябва сам да го пожелаеш. Изборът е твой. Да останеш и да живеем по старому или да останеш и да променим нещата. Нямаш друг избор! Другата жена няма да бъде избор. Тя е мъка, страст, грях, енергия, полет, желание, страдание, фантазия, идилия, наказание... Но не е избор.
Любовта е безумно заблудена.
Оглупяваш.
Страдаш.
Изгаряш.
И за какво?! Заради усещането, че летиш? Ще се приземиш - и тогава тя няма повече да краде съня ти, емоциите ти, мечтите ти. Ще бъде просто жена. Сън. Спомен. Прегрешение. Друга жена, с която си бил някога...
Спомените се лекуват. И отшумяват. Времето ги смалява, стопява и разпръсква. Един ден се събуждаш и просто ги няма! Торнадото е отминало. Бурята е прекършила клоните, но не е изтръгнала корените. Пусто е. И е тихо. Но и спокойно.
Другата е видение, което някой ден може да нарисуваш в картина, да излееш в стих, да усетиш в песен...
Бъди творец! Болката ражда велики прозрения - световна класика, вечни шедьоври. Мъката е двигател на изкуството. На великото изкуство. И на вечните балади. Възпей я в песен, но не я търси! Нарисувай я, но се върни! Люби я, но не обичай друга! Изживей своята красива приказка и затвори книгата. В живота ни няма място другата жена. В живота ти няма място за две жени. Остава една. И това съм аз. Драгата жена?! Тя ще отиде при друг... Когато станеш на 80, може и да ми разкажеш за вдъхновението си. Ще те изслушам. И ще ти простя. Всъщност, отдавна съм ти простила. Докато съм единствената, когато се върнеш при мен, докато си с мен, докато "другата жена" е просто привидение...