Има ли приятелство между мъж и жена?

Дали съществува приятелство между мъжа и жената?
От известно време си задавам този въпрос и честно казано не намирам еднозначен отговор.
Имам познати мъже, имам и ако мога да ги нарека приятели мъже, имам бивши гаджета и надявам се някой ден и настоящи такива.
За познатите ми е ясно... Радко ги виждаме, два пъти в годината.
Драскаме си безсмислици в skype или facebook. Радваме се на случайна среща, разглеждаме с интерес снимките им и, както се пее в една песен "обещава ме си, че ще си звъним", но си оставаме само с обещанията до следващата случайна среща.Така наречените приятели мъже, обикалят в по-близката ни орбита. С тях може да се чуем веднъж, два пъти в месеца. Обикновено можем да споделим някоя и друга пикантна историйка, да потърсим от тях съвет за необяснимото за нас държание на гаджетата ни, и ако имаме късмет да разчитаме на тях, когато ни трябва някой да премести дивана в хола ни или да качи новата ни пералня машина.
Тези "дружки" много бързо изчезват от нашата орбита, в момента, в който някоя девойка хвърли любовното си ласо и спре волният им галоп.
За бившите гаджета...ами там смятам да перифразирам една мисъл - за бившите гаджета или лошо или нищо. Странно е, но в повечето случаи не се сещаме за хубавите неща, които сме преживяли с тях, а за лошите моменти. За това, как сме се разделили. За това, което са ни причинили или, това което си мислим, че са ни причинили. Красивите моменти се забравят. Заключват се в раклата на спомените и започват да хващат прах. Е, от време на време ги изтърсваме и подреждаме, но според мен да си стоят в скрина и да ни оставят да живеем в настоящето.
И последната група мъже са тези, които може да срещнем някой ден, но кога и дали това ще стане и друга тема.
Може някой да си мисли, че съм се отделила от основната ми тема за приятелството. Или, че вече написах за приятелите мъже, но не съм. Това, което ми е странно, че с никоя от по-горе изброените групи мъже, не можем да проведем един цялостен разговор. Винаги ни се налага да си направим сметката, за това кое да кажем. Как да се държим. Какви мимики и жестове да използваме в разговорите ни. Дали да звъним, или да изчакаме те да ни потърсят с идеята да не си помислят, че очакваме повече от тях. Постоянно сме в напрежение, да не се влюбим, или не дай Боже те да се влюбат в нас и да развалим илюзорното ни приятелство.
Та изводът, който си направих, е че май няма такова нещо като чистото и неопетнено приятелство между половете.
Винаги се поставя една бариера, която свети сигнално с надписа "секс" и променя нещата, като не позволява да се зароди едно стабилно приятелство.