При мен - това си е моето място...

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Райско място...

С пожелание към всички да видят и усетят с пръстите си и кожата си този пясък и това море...












Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

неделя, 22 февруари 2009 г.

Разходка до Париж - ІІ част

Ако някой си мисли, че за няколко часа може да обиколи всички забележителности в Париж, жестоко се лъже.
След като се възхитихме на архитектурното майсторство и величието на Нотър Дам поехме по десният брят на река Сена в посока към извисяващата се към небето Айфелова кула.
Голямо впечателение ни направиха туристическите корабчета, които срещу скромната сума от 1 евро те разхождат по Сена или ти предлагат да се възползваш от обяд и разходка.
По крайбрежието на река са разположени малки сергии, където се продават картини и картички във всевъзможни размери, магнитчета за храдилник с фърмата на всички забележителности, ключодържатели във формата на Айлфеловата кула и други подобни.
Тук за съжаление не можеш да се пазариш като в Египет, но за една сравнително скромна сума, можеш да се сдобиеш с оригинален спомен от престоя ти във френската столица.
По протежението на двата бряга на Сена са разположени голяма част от музейте и културните забележителности, като се започне от Лувъра, музей Д`Орсей, където може да се разгледат творбите на редица импресионисти. Най-интересното е, че музеят е разположен в сградата на старата централна гара на града. Много впечетляващ е и мостът "Трокадеро" със позлатените си статуи кацнали на четирите му края./>
За да достигнеш до самата Айфелова кула е необходимо да се въоръжеш с много търпени е и сили, ако все пак си решил да направиш нашият пешеходен пробег.
Самата кула е разположена в средата на парк, като в основата на четирите й "крака" има бутки, от където можеш да си закупиш билети за различните й нива. За да се качиш пеш до 2-ро ниво е необходимо да се разделиш с приличната сума от 4 евро, и да се справиш със 688 стъпала. Някой би казал, какво толкова на Шипка са 1000, но тук трябва да се отбележи и факта, че стълбите са тесни и се вият около самата конструкция, а вятъра през този сезон на годината си прави среща със събратята си точно в тази част на града. Но пък е здравословно и това е част от изживяването.
На първото ниво се намира леден бар и ледени скулптури, където освен да си починеш може и да се сдобиеш с чаша горещо кафе.
От първото ниво се насочваш към второто , което както споменах се намира на заветното разстояние от 688 стъпала над земята. От там гледката, която се разкрива е феноменална. Виждаш като на длан целият Париж, хълмът Мон Парнас с катедралата Сак Рекьор, Лувърът, градините на Тюилери, Триумфалана арка, площад Конкорд и прочие.
За това каква еуфория те обзема не е необходимо да обяснявам...Просто ти се ще да си птица

Следва продължение


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

петък, 20 февруари 2009 г.

Никога не се опитвай...

Никога не се опитвай да разбереш всичко -
някои неща не са от значение.
Никога не прикривай чувствата си:
когато си щастлив - отдай им се
когато не си - преживей ги!
Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по добри -
ще се изненадаш от резултатите.
Никога не се страхувай от бъдещето -
живей за деня!
Никога не се чувствай виновен за миналото -
каквото и да е станало - е станало.
Учи се от всички грешки, които си направил!
Никога не се чувствай сам -
винаги има някой, който ще ти подаде ръка!
Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал.
Не спирай да мечтаеш, нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.
Никога не спирай да обичаш,
никога не спирай да вярваш,
никога не спирай да следваш мечтите си!

... и никога не се отказвай!


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

събота, 14 февруари 2009 г.

По целувката ще ме познаеш


Целувката - това сладостно знаково действие на любовта, независимо дали интимна, приятелска или родителска, е обект на много обследвания. Често тя е муза в изкуството - независимо дали визуално, аудио или актово. Целувката е обект на медиците, които изследват реакциите на телата ни, когато се целуваме с някого, химичните процеси в тях, ползите и вредите. Психолозите пък могат да разкрият поне известни парченца от пъзела на човешката душевност според начина, маниера на целуване. Тъкмо в дебрите на психологичните трактовки ще надникнем, за да разберем какви сме според начина, по който ние самите даряваме целувки.Начинът, по който целуваме, разкрива много от това как обичаме. Той като термометър измерва градусите на интензивност на връзката ни. Специалистите по въпросите на взаимоотношенията между двама души твърдят, че целуването е първото нещо, което преустановяваме при разпада на отношенията с любимия. В такъв процес на разпад сексът се случва понякога, но почти или изобщо без целувки. Просто последните си имат твърде интимна природа и може би това е и причината проститутките да не раздават целувки на клиентите си. Родител целува детето си по челото и това е израз на загриженост и любов. Отпечатакът от устните върху челото може да ни даде и любим човек в момент на загриженост и желание да сподели трудни моменти с нас, да изрази позицията си, че е до нас и ни обича.
Целувката по челото от партньора обаче може да е знак, че той вече не те приема като негова страстна половинка, а по-скоро гледа на теб като на незряло дете, към което може да прояви единствено снизхождение.
Целуващите се със затворени очи са романтици по душа. Обратното - тези, които го правят с отворени очи, са реалисти и трудно влюбчиви. Видиш ли, че партньорът ти те целува със затворени очи, имай предвид, че той е склонен лесно да се влюбва, от една страна, но пък от друга, винаги пристъпва към любовта с недоверие, очаквайки бързо да се разочарова.
Трудно влюбчивите, онези, които не притварят очи докато допират устни в устните на другия, умеят да се верни до гроб, но само щом се уверят, че са срещнали обекта на своите мечти. Тези, които започват с леки кратки целувки, преди да се отдадат на голямата дълбока страст, са хора, които бързо хлътват.Това са личности, които веднъж взели решение, трудно се отказват от него.
Онези, които докато целуват, и много галят, са силно интуитивни натури. Те умеят да се наслаждават на удоволствието в процеса на очакване нещата да се случат и затова са и силни привърженици на продължителната любовна игра. По характер обикновено това са сладкодумци и самоуверени натури.
Когато някой те целува и в същото време силно те притиска към себе си, знай, че му харесва да се като господар на положението.Вътрешно това са неуверени хора обаче, които таят силен страх да не бъдат изоставени първи. Последното е и причина обикновено те да се иницятори на край на отношенията между двама ви.
Не всеки и невинаги се впуска в обследване на тялото с целувки. Любовниците, които харесват това, в живота са жадни за вълнуващи изживявания. Иска им се да опитат от всичко, оптимисти са по дух. На всяка своя нова среща гледат като ново вълнуващо изживяване и са силно концентрирани в онова, което правят, независимо дали секс, хранене, работа и др.
Може би звучи налудничаво, но докато се целуват, някои правят странни, смръщени физиономии. Забележиш ли подобно нещо, знай, че срещу себе си имаш големи егоисти, които настояват всичко в живота да става според техните желания и вкусове.
Ревнивецът по характер ще разпознаеш, ако особено много си пада по "вакумната" целувка - онази, при която двамата затварят устни и засмукват навътре, сякаш опитват да издърпат "въздуха" на другия.
Феновете на "френската целувка" са чудесни приятели и добри любовници. Те са открити и откровени, готови да споделят твоите и своите болки и грижи, да изслушат и да бъдат крепкото рамо, на което може да поплачеш, когато имаш нужда от това.
Навярно никога не си се замислял върху тези неща, но сам виждаш, че и маниерът на целуване може да разкрие доста от личността на другия, така както това малко или много ни става ясно от начина му на говорене или пък от начина на обличане.

Из дебрите на пресата...


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Разходка до Париж - І част



Всеки има някаква страст в живота си. Моята е да пътувам.
Но не просто да се лутам по пътищата на милата ни родина, а да откривам красотата оставена ни от миналото.
И нали си падам парче историк, та вятъра все ме отнася по света, не че у нас няма какво да се види, но вече е толкова занемарено, че единственият начин е да си представиш какво може би е било.
Та този път вятъра ме отнесе към Париж - градът на любовта и замъците. На Сена и Мулен Руж. На Сорбоната и френската целувка.
За това как да се стигне до там, ами има много начини, но най-бързият и удобен е със самолет. Успяхме да се сдобием с билети на много изгодна цена, но за съжаление компанията, която ги предлага прави чартъри до летище Шарлероа, което се намира на 100км от Брюксел.
Това не е чак такъв проблем, защото от летището има т.н в България маршрутки, с които може да се стигне до Брюксел от където с влак може да се придвижите до Париж.
За наше щастие ние имахме осигурен транспорт. С кола от летището до Париж е около 330км. Няма да обяснявам за нивото на пътищата, само ще спомена, че при захождането на самолета за кацане, най-голямо впечатление ми направи, че всички пътища, без значение от вида им бяха осветени.
Представете си една светеща пайжина, блещукаща под вас. Мога да кажа само, че е невороятно впечатляващо и красиво.
След около 4 часа успяхме да се доберем до крайната цел на нашето пътуване, а именно Париж. За последните години градът се е разрастнал неимоверно много. С постоянен брой жители около 20млн, ако не и повече, има невероятна организация на движение.

Огромни улици, тип магистрали с по пет платна. Много кръгови, които ти спестяват висенето на светофари и ти позволяват да се насочиш безпрепядствено към желаната от теб посока.
С влизането ни в града попаднахме в предградието Сен Дени, където преди известно време имаше сблъсъци с емигранти. Представете си блоковете на Младост и Люлин, но още по-високи. Апартаментите са едни малки кутиики, където живеят "N" на брой хора. Чесно казано, това не беше нещо което съм очаквала да видя.
За наше щастие хотела, който ни бяха намерили беше в една от централните части на града, като тук съм длъжна да напомня броя на жителите и логично резмерите на самият град.
Та хотела ни се намираше в квартал Порт Д`Орлеан, имаше удобна връзка както с метрото, така и с градския транспорт.
Хубав хотел, с миниятюрни размери по нашите разбирания,но пък с удобства като на 3 звезден хотел.
Но да се върна на основната ми тема, а именно Париж.
Като едни ентусязирани туристи, още първият ден след като пристигнахме нарамихме раниците, взехме карта на града и метрото от хотела и се запътихме да покоряваме забележителностите, които вярвайте ми са достатъчно на брой.
Все още не бяхме наясно с разстоянията, та решихме да тръгнем пеш.
Първата ни цел беше Люксембургският дворец.

Градините към двореца са превърнати в парк за отдих. Това което ми направи най-силно впечатление е броят на спортуващите хора. Тумбите от бегачи ни преследваха навсякъде. Имаше и група от хора на доста прилична възраст, които се занимаваха с йога. Нещо, което ще предизвика изумление и още по лошо подигравки, ако срещнеш в някой наш парк или място за отдих. Но пък тук пак стигаме до темата за различният манталитет, и най-вече до това как обичаме да се намесваме в живото на околните.
За съжаление цветята бяха прибрани на топло в специални парници, но скулпторите също бяха доста впечатляващи.

По стил дворецът много прилича на "Дворецът Белведере" намиращ се в центъра на Виена.
Но там градините са доста по-големи, но пък за там ще ви разкаже следващият път.
Та да се върнем на разходката ни.
Следващата цел беше центъра на познанието, а именно Сорбоната.
Тя се намира в жилищен квартал, като самата постройка се е сгушила между модерни магазини и миниятюрни кафенета.
За съжаление беше в етап на реставрация и тъй като я посетихме в неделя, беше затворена и не успяхме да се потопим в атмосферата й. Но пък, като се замисли човек това е люлката на много велики умове, и честно казано предизвика доза страхопочитание и възхита у нас.

След това се насочихме към катедралата Нотър`Дам. Всички сме чували или гледали историята на Гърбушкото и красивата Есмералда. Виктор Юго е бил наистина прав, за красотата и грандиозността на катедралата.
Самата тя се намира на един от островите на Сена, в най-старата част на града.
За историята й има писано достатъчно, за да ви досаждам с нея.

Това което искам да отбележа е невероятно карасивите витражи и впечатляващи статуи. Като във вътрешността й са разположени два макета на самата катедрала. Попаднахме на служба, т.н меса, която беше настина впечатляваща и много различна от богослуженията, на които сме свикнали в нашите църкви. За желаещите срещу скромната сума от 8 евро магат да се качат на покрива й, от където може да разгледат покривите на Лувърът и Кметството, които са разположени на двата бряга на реката.
Не не се възползвахме от възмогността, поради големият брой стъбли и тясната галерия за изкачване. При това се бяхме насочили и към една друга атракция, а именно Айфеловата кула където ни очакваше доста дълго и изморително изкачване.


Следва продължение...





Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Истината за нещата ...

Когато крилата са уморени, когато мeчтите не са покорени, когато слънцето в тебе залязва и усмивка не се забелязва. Когато ръцете останат празни, а стъпките са били напразни, когато огънят стане жарава, когато живота на смърт става. Тогава и само тогава разбираш, че в живота, любовта си заслужава..

Моят списък с блогове