При мен - това си е моето място...

неделя, 19 октомври 2008 г.

Вечност..

Из прощалното писмо на писателят Габриел Гарсия Маркес :
" Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед !... Боже, ако имах едно късче живот...Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват ! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети... Научих толкова неща от вас, хората..Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон...Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане....Дръж тези, които обичаш близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш: "извинявай" , "прости ми", "моля те", "благодаря" и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб. "



Няма коментари:

Истината за нещата ...

Когато крилата са уморени, когато мeчтите не са покорени, когато слънцето в тебе залязва и усмивка не се забелязва. Когато ръцете останат празни, а стъпките са били напразни, когато огънят стане жарава, когато живота на смърт става. Тогава и само тогава разбираш, че в живота, любовта си заслужава..

Моят списък с блогове