Любовта трае три години - С времето преставаш да обичаш

ЛЮБОВТА е предварително изгубена битка.

Отначало всичко е прекрасно. Дори вие. Толкова сте влюбен, че не можете да дойдете на себе си. Всеки ден носи своя лек товар от чудеса. На този свят никога никой не е познал такова наслаждение. Щастието съществува и е съвсем просто: едно лице.
Цялата вселена се усмихва. В продължение на една година животът се състои от поредица слънчеви утрини, дори следобед, когато вали сняг. Пишете книги за това. Жените се колкото може по-бързо - защо да му мисли човек, когато е толкова щастлив? Мисленето натъжава. Животът взема връх.
Втората година нещата започват да се променят. Станали сте нежен. Горд сте със съпричастието, установило се между вас и вашата половинка. Разбирате жена си "от половин дума". Каква радост е да се чувствате едно цяло. Минувачите вземат съпругата ви за ваша сестра: това ви ласкае, но променя отношението ви. Правите любов все по-рядко, но това не ви притеснява. Убеден сте, че всеки изминал ден укрепва вашата любов, а краят на света не е чак толкова далеч. Защитавате брака пред неженените си приятели,които вече не могат да ви познаят. Самият вие сигурен ли сте, че можете да се познаете, докато повтаряте научения наизуст урок и не смеете да се заглеждате към свежите госпожици, от които улицата грейва?
Третата година вече смеете да се заглеждате към свежите госпожици, от които улицата грейва. Вече не разговаряте с жена си. Прекарвате цели часове в ресторанта, заслушвайки се какво приказват на съседната маса. Излизате все по-често: това ви служи за оправдание да не се чукате. Не след дълго настъпва моментът, когато вече не можете да понасяте съпругата си секунда повече, тъй като сте влюбен в друга. Не сте се излъгал само в едно: действително животът има последната дума. Третата година носи една добра и една лоша вест. Добрата е, че отвратена, жена ви ви напуска.
Лошата, че започвате нова книга.

Из "Любовта трае три години"