Каква е българската мечта по американските стандарти?

Може би е редно да ми е безхаберно след приятната почивка, която прекарах в леглото си в компанията на неудобните си мисли.
Там е работата, че човек се настройва по-бързо към стресовите ситуации на града, от колкото в лежерната обстановка на морето или където и другаде да е отишъл във ваканция.
И затова, зажадняла за информация, отварям вестника минута след като съм станала от удобният си креват, пускам новините по телевизията и влизам в Интернет едновременно.
Час по -късно след всички ужасяващи неща, с които мазохистично съм нахранила допреди малко чистото си съзнание, седя и се смея на новина, озаглавена със звучното "Американка прави секс срещу бензин".
Чудя се дали е изобретателно от нейна страна, или е тъжно.
Тъжно не защото, видите ли, се е "принизила" до това положение - чували сме къде-къде по вълнуващи истории за женското унижение, а и сигурно си е къртовски труд, докато успееш да си платиш 20 литра в свирки, като се имат предвид цените напоследък.
Тъжно, защото американските власти щели да я осъдят, задето "върти бизнес без лиценз".
Човекът, който се съгласил да й... извинете за мръсния израз, "съгласил да й напълни резервоара", й позволил да използва неговата карта за зареждане на гориво.
И хоп - проституция! Ми закъсала го е жената, какво да се прави?!
Ако това е проституция, направо не ми се мисли какви курви трябва да са по американските стандарти момичетата, които с малки изключения тук на галено си наричаме "мутреси", "манекенки", "поп фолк певици" или просто "известни", без да се посочва с какво точно.
Смутни времена настъпиха дори в процъфтяваща Америка!
Макар че там, както и да го погледнеш, има няколко милиона повече курви, отколкото по нашите не чак толкова проспериращи високи сини планини.
Ако едно от условията една нация да бъде успешна е това да бъде почтена, то България е на светлинни години пред братята капиталисти. Не знам защо така се отплесвам по Америка и нейното мръсно бельо, но в мен напира някакъв стаяван гняв от псевдоконсерватизма им.
Особено от редовните реплики на американките, които се разхождат по софийските улици:"Oh, my, God!Тук момичетата се обличат толкова разкрепостено!" Ми да, лято е, горещо ни е в бежови туники от врата до глезените! А и не на всяка втора от нас й се налага да си крие конусовидните бутчета, които носи вместо крака. Имаме си тънки талийки и стройни фигури, които вечните поети са възпели и ще продължават да го правят.
А за американската жена Лени Кравиц е казал само:"Американска жено, стой далеч от мен, не искам да виждам лицето ти повече, имам си по-важна работа."
Естествено всяко правило си има изключение( не знам защо това е така, тъй като така и никой не успя да ми обясни, но така е прието да се казва). Всяка нация има своите силни и слаби страни. Затова е измислена и олимпиадата - да се надпреварваме, надхвърляме, надскачаме и т.н. Ето например Америка има най-голямата порно индустрия в света и това предизвиква страхопочитание у нас. Не е като да си нямаме аматьорски клипчета от Ямбол, които обаче могат само да скъсят сексуалното ни достойнство с някой и друг сантиметър. Ако става дума за мерене на пишки, нашите все ще са по-големи от американските, ама само за пред чужденците. Като останем насаме, почваме друга песен да пеем.
Но нали е септември, трудовата година започна наново за нас. Пък ние работим, за да може един ден да не се редим за визи, да ядем бързо и евтино, да си правим липосукции, вместо да спортуваме, да градим кариери вместо семейства, да живеем в центъра (като мен) вместо в планината и, разбира се, да имаме Евро и Долари, вместо Лелове, защото тях вече няма да ги има.
Това е българската мечта по американските стандарти. А може би връщане назад вече няма и няма смисъл от такова. Вероятно по-тревожната мисъл е, че вместо просто да се посмея на веселата случка с американката и бензина, аз избивам комплекси за малоценност в опити да се надсмея над цял един народ.
Истината е, че всички хубави неща като топлите спомени от лятото носим вътре в себе си. Често успяваме да ги потиснем до пълна забрава, като "се пълним" с грозноватите гледки на българската действителност и лъжовен блясък на американската.
Моето скромно послание към теб е, ако можеш, да се опиташ да не си го изкарваш на ближния, на американците или на някоя новопостроена детска площадка. Избери да виждаш повече хубавото. След всеки край идва едно ново начало. Успешен работен сезон and have a nice Big Love!