Довиждане...

Много е тъжно когато приятел си тръгне от теб.
Не да го загубиш, той си остава твой приятел, а когато пътищата ви се разделят.
Днес един приятел пое по своя път, надявам се не трънлив и опасен, но все пак различен от моя.
Чудя се дали да плача и да съжалявам, или да се усмихна да му помахам с ръка, и да му пожелая "Успех!!!"
Никой не обича да губи, но това е част от живата.
Да загубиш приятел е много тъжно, защото трудно се намират такива.
Живота продължава, но вече не е толкова весел и шарен без него.
Това което ще направя е да му кажа нещата, които нямах време и сили да кажа.
Прости ми, че ще използвам текста на една песено ,но смятам, че той най -ясно ще каже това, което аз исках да ти кажа:

Знам, трябва да тръгваш, знам че те боли.
Аз може да плача, но ти се усмихни.
Друг свят те очаква, други пътища.
Не няма раздяла, казва се съдба...
Аз съм с теб, аз съм с теб.
Част от мен си ти. Близо ще ме чувстваш,
където и да си...
И към дъното да тръгнеш дори,
ще съм с тебе чуваш ли.
И лицето твое над водата ще държа,
за да не потънеш никога.
Дори живота да те промени,
ще те обичам чуваш ли.
И каквото мога и не мога ще ти дам,
няма никога да те предам.
Чуй, даже да паднеш, ще ти дам ръка.
И рани да имаш, ще им спра кръвта.
Не не искам да плачеш, я се усмихни.
Дай да те прегърна,а сега върви...
Аз съм с теб, аз съм с теб.
Част от мен си ти. Близо ще ме чувстваш,
където и да си...

Ще ми липсваш мила...