Моята разходка - Клисурски манастир

Септември е един от месеците в годината, когато човек успява да се възползва от няколко допълнителни почивни дни. Предполагам, че всички са наясно с датата 22 септември, ако ли пък не са, поне са били доволни,че денят на обявяване на българската независимост съвпада със съботно -неделните почивни дни. И съм сигурна, че доста голяма част от работещите са се запътили в различни посоки, с идеята да си починат или да се разходят.
И аз естествено си стегнах торбичката. За мое съжаление не беше за няколко дена,но все пак успях да се измъкна от намръщената София.
Посоката, която избрахме беше към Берковица, с крайна цел Клисурският манастир.
Има няколко пътя, които водят до там, но ние избрахме да минем през прохода Петрохан. Сега вече напълно разбирам, защо дошла- недошла зимата и редовно съобщават, че прохода се затваря за движение.
Освен голямата му височина на разположение, той може да се похвали и с неизброимото количество завой, завойчета и виражи, от типа "да си видиш заният номер на колата", както казва баща ми.
Найстина е много живописен, но едновременно с това и доста тежък за шофиране път.
Но след около 1,30ч преход се отбиваш от пътя към Берковици и се насочваш към друг известен планински курорт - Вършец. На около 5 км преди града се намира отбувката за Клисурският манастир. На самата отбивка е разположен развъдник за риба, където продават жива такава и сготвена естествено. Комплексът е кръстен с колоритното от не много старата ни история име на другарят Сталин.
За съжаление не успяхме да си купим рибка от там, но пък се сдобихме с два буркана овче мляко, екстра качество, както ни го рекламираха.
Самият Клисурски манастир е разположен на около 1 километър на вътре от главният път, в борова гора.
Има обособено място за паркинг на автомобили, и мога да кажа, че съвсем спокойно може да се стигне до сами портата на манастира.
Това, което ми направи впечатление, беше малкото параклисче, което те посреща от лявата страна на пътя.
Не мога да кажа на сто процената, но според мен беше посветен на Св. Петка.
От двете страни на пътя към манастира са разположени ресторанчета, които естествено предлагат мешана скара и манастирско вино.
Не липсваха сергиики, на които да се продават какви ли не джунджурии. На въпроса ми дали нямат събор на манастира случайно, барманът от единя ресторант ме увери, че това е напълно нормално явление. Просто така било всяка събота и неделя.
Манастърит е заобиколен от стабилен зид, като преминавайки през входната порта, се озоваваш във вътрешния двор.
За първи път попадам в толкова добре подържано религиозно място.
Вместо стандартните каменни плочи, по които традиционно си причинявам някоя травма на долните крайници, пътят е застлан с равни плочки.
Самият манастирски комплекс е оформен от общо три сгради.
Запазили традиционната за Възраждането архитектура, с чердаците отрупани с множество цветя.
Стръмни дървени стъпала водят към вторият етаж.
До колкото разбрахме, тези три сгради се използват, както за хотелска част, така и за живот на монахините.
В двора има разположени две чешми, от които посетителите могат да си налеят вода или просто да се освежат.
Жилищните помещения са разположени под формата на буквата "Г", като обграждат един хълм, на чийто връх е разположена манастирската църква.
Наистина е много величествено да погледнеш към небето и там да се извисява Божият храм.
До него се достига по няколко стъпала, плавно разположени по пътеката. От двете им страни има засадени кипариси.
Личи се, че храмът е бил реконструиран от вън, но за съжаление вътре все още течеше реставрационна дейност.
Голяма впечатление ми направи дървеният олтар, с невероятно красива и майсторски изработена дърворезба на старите майстори.
В църквата срещнахме две монахини. Млади момичета,облечени от главата до петите в черно, но целите им лица грееха от спокойствие и вътрешна усмивка.
За тези, които решат да посетят манастира, но желаят и да пренощуват , отделена от другите сгради има построена и по-модерна къща- хотел, където нощувката на легло струва 17 лв, а за цял апартамент 35лв.
За мен лично цените са направо безумно ниски, имайки предвид, колко искат "бабите хазай" по мръсното ни и претъпкано вече черноморие.
Забравих да спомена, че в двора на манастира има разположени два файтона, на които спокойно можеш да си направиш снимка, както и гордо из ярко зелената трева се разхождаха две кокошки, доста странни на външен вид.
А също така за една групичка деца беше голяма забава да гонят един доста наедрял бял заек, който се движеше с доста тежки подсоци.
От клисурският манастир се насочихме към град Вършец. Доста спокойно градче, чесно казано доста ми заприличана Велинград, но през не активният му сезон.
Там успях да се сдобия с доста интересни нещица на прилична цена, както и да хапна "шкембе чорба" в едно битово заведение.
За цените само ще кажа, че общата стойност на сметката за 4-ма възрастни се равняваше на дневният ми обяд в офиса.
На връщане се спуснахме към София през Искърското дефиле, където се насладихме на страховитите Лъкатнишки скали и на буйните води на Искър.
Не успяхме да се сдобием с шоколад "Своге Сушард", но пък се прибрахме с пълна кола подаръци и най-вече с приятни преживявания.