Моята загуба

Животът ми се е сгромолясвал
напълно - неведнъж,
по ред причини -
най-вече по вина на други хора.
Но почти винаги в такива случай
съм имала късмета огромна буца
от този живот да ме удари по главата
и да ме направи безчуствена за болката
и опустошението, което следват.
Жива съм, за да обичам отново!
Но каква бавна ерозия отдолу или отвътре.
Аз съм претърпялата
пълен провал в живата си,
защото ти все още съществуваш в него,
макар и не наяве.
Ти си извън него - но не съвсем.
Сама се чувствам добре,
а по-добре, като сме заедно.
Най-ужасно е, когато сме полузаедно.
Когато съм в уединение,
свършвам много работа
но влюбена ли съм - върша повече.
Когато съм разяждана от съмнения,
страданието се излива чрез думи върху листата
в исполински църковни драми
за Страстите Христови,
за чудеса и мъченици, разпъвания на кръста
и възкръствания.
Ела да бъдем заедно отново,
или - повече не се обаждай!
Тази поредица от стихове страстни
в тежък и непосилен кръст
за мен се превръща.