от себе си да се науча,
че любовта си тръгва грозно
бременна,
че по природа си е кучка.
Че е бездомна и че всъщност
от хляб по-лесно се продава.
Че всичко някога се връща.
(Не знам дали си заслужава.)
По-евтина от две ракии
и по -излишна и от прошка,
накрая е така в помия,
че няма нужда от обложка
и няма нужда от човечност,
(това с чевечността е страшно.)
Като в "Не се сърди, човече"
единят почти не плаче...
Единят почти е мъртъв.
За другия май подозирам.
Любов ли казах? Кранта дърта...
Не мога да импровизирам.
Яна Кременска
Няма коментари:
Публикуване на коментар