Всеки има някаква страст в живота си. Моята е да пътувам.
Но не просто да се лутам по пътищата на милата ни родина, а да откривам красотата оставена ни от миналото.
И нали си падам парче историк, та вятъра все ме отнася по света, не че у нас няма какво да се види, но вече е толкова занемарено, че единственият начин е да си представиш какво може би е било.
Та този път вятъра ме отнесе към Париж - градът на любовта и замъците. На Сена и Мулен Руж. На Сорбоната и френската целувка.
За това как да се стигне до там, ами има много начини, но най-бързият и удобен е със самолет. Успяхме да се сдобием с билети на много изгодна цена, но за съжаление компанията, която ги предлага прави чартъри до летище Шарлероа, което се намира на 100км от Брюксел.
Това не е чак такъв проблем, защото от летището има т.н в България маршрутки, с които може да се стигне до Брюксел от където с влак може да се придвижите до Париж.
За наше щастие ние имахме осигурен транспорт. С кола от летището до Париж е около 330км. Няма да обяснявам за нивото на пътищата, само ще спомена, че при захождането на самолета за кацане, най-голямо впечатление ми направи, че всички пътища, без значение от вида им бяха осветени.
Представете си една светеща пайжина, блещукаща под вас. Мога да кажа само, че е невороятно впечатляващо и красиво.
След около 4 часа успяхме да се доберем до крайната цел на нашето пътуване, а именно Париж. За последните години градът се е разрастнал неимоверно много. С постоянен брой жители около 20млн, ако не и повече, има невероятна организация на движение.
Огромни улици, тип магистрали с по пет платна. Много кръгови, които ти спестяват висенето на светофари и ти позволяват да се насочиш безпрепядствено към желаната от теб посока.
С влизането ни в града попаднахме в предградието Сен Дени, където преди известно време имаше сблъсъци с емигранти. Представете си блоковете на Младост и Люлин, но още по-високи. Апартаментите са едни малки кутиики, където живеят "N" на брой хора. Чесно казано, това не беше нещо което съм очаквала да видя.
За наше щастие хотела, който ни бяха намерили беше в една от централните части на града, като тук съм длъжна да напомня броя на жителите и логично резмерите на самият град.
Та хотела ни се намираше в квартал Порт Д`Орлеан, имаше удобна връзка както с метрото, така и с градския транспорт.
Хубав хотел, с миниятюрни размери по нашите разбирания,но пък с удобства като на 3 звезден хотел.
Но да се върна на основната ми тема, а именно Париж.
Като едни ентусязирани туристи, още първият ден след като пристигнахме нарамихме раниците, взехме карта на града и метрото от хотела и се запътихме да покоряваме забележителностите, които вярвайте ми са достатъчно на брой.
Все още не бяхме наясно с разстоянията, та решихме да тръгнем пеш.
Първата ни цел беше Люксембургският дворец.
Градините към двореца са превърнати в парк за отдих. Това което ми направи най-силно впечатление е броят на спортуващите хора. Тумбите от бегачи ни преследваха навсякъде. Имаше и група от хора на доста прилична възраст, които се занимаваха с йога. Нещо, което ще предизвика изумление и още по лошо подигравки, ако срещнеш в някой наш парк или място за отдих. Но пък тук пак стигаме до темата за различният манталитет, и най-вече до това как обичаме да се намесваме в живото на околните.
За съжаление цветята бяха прибрани на топло в специални парници, но скулпторите също бяха доста впечатляващи.
По стил дворецът много прилича на "Дворецът Белведере" намиращ се в центъра на Виена.
Но там градините са доста по-големи, но пък за там ще ви разкаже следващият път.
Та да се върнем на разходката ни.
Следващата цел беше центъра на познанието, а именно Сорбоната.
Тя се намира в жилищен квартал, като самата постройка се е сгушила между модерни магазини и миниятюрни кафенета.
За съжаление беше в етап на реставрация и тъй като я посетихме в неделя, беше затворена и не успяхме да се потопим в атмосферата й. Но пък, като се замисли човек това е люлката на много велики умове, и честно казано предизвика доза страхопочитание и възхита у нас.
След това се насочихме към катедралата Нотър`Дам. Всички сме чували или гледали историята на Гърбушкото и красивата Есмералда. Виктор Юго е бил наистина прав, за красотата и грандиозността на катедралата.
Самата тя се намира на един от островите на Сена, в най-старата част на града.
За историята й има писано достатъчно, за да ви досаждам с нея.
Това което искам да отбележа е невероятно карасивите витражи и впечатляващи статуи. Като във вътрешността й са разположени два макета на самата катедрала. Попаднахме на служба, т.н меса, която беше настина впечатляваща и много различна от богослуженията, на които сме свикнали в нашите църкви. За желаещите срещу скромната сума от 8 евро магат да се качат на покрива й, от където може да разгледат покривите на Лувърът и Кметството, които са разположени на двата бряга на реката.
Не не се възползвахме от възмогността, поради големият брой стъбли и тясната галерия за изкачване. При това се бяхме насочили и към една друга атракция, а именно Айфеловата кула където ни очакваше доста дълго и изморително изкачване.
Следва продължение...
Прочетете Цялата Статия...
Прочетете Цялата Статия...
Публикации
