Началото на края

Всяко нещо има своето начало и край.
Не знам защо животът е устроен така, но почти винаги началото е хубаво.
Обхванат си от еуфория, тръпка, всичко е цветно, имаш сили и енергия за всичко.
Не може да те спре нито студа, нито снега, нито дъжда. Нито болест, нито работа.
Направо се носиш, а не стъпваш по земята.
Началото на една връзка е винаги такова. Цветя и рози...и ако има бодли си ги премахваш и то много внимателно, само и само да не се нараните.
Всяко нещо в живота има начало, среда и край.
След еуфорията на началото идва същността на нещата.
Започваш да си задаваш въпросчета, и да получаваш отговорчета. Е вече не всички отговорчета ти харесват. Не винаги ги преглъщаш, но махаш с ръка и продължаваш, както знаем животът е "радост и тъга", както казва един телевизионен герой.
Та почваш да се по препъваш по пътечката ти, да стават по големи бодлите на розите. А на цветята почнаха да им окапват лисчетата. Може и да си поиграеш на "обичаме, не ме обича, обича ме...", но ако достигнеш до тук почти винаги приключваш с "не ме обича..."
Края винаги и тежък. Винаги единият е наранен, бодлите вече не се вадят. Отговорите не се преглъщат. По често погледите ви се разминават, а пътеките са успоредни. Разхождате се и случайно установявате, че сте в две различни посоки и дори не сте разбрали, че сте се разделили. Е като трябва да го приключите официално единият почти винаги не е разбрал, че са го изместили. Просто са пуснали по другия канал да си гребе сам, защото той милият не е разбрал, че лодката вече е едноместна. И той си гребе. Гребе упорито успоредно с бившия си партньор с надеждата отново да го качи на абордаж. Но уви не става така, случайно разбира, че лодката вече е за двама, и той не е вторият пасажер. Е гадничко е и то доста.
По моя личен опит, ако мога да оприлича началото на една връзка със сезон от календара то това ще е лято... слънце, жега и пот...но не от жегата , а от страстите...
Средата и с есента... красива в многоцветната си гама... но пък и тъжна с опадащите си листа... а и почва да превалява и вече не е толкова горещо в отношенията ни... но все пак с много чар.
А края винаги ми прилича на зима. Мраз нахлува в отношенията... вече няма и капка топлина, само лед... и трябва доста силен огън, за да го разтопи. Но пък е доста трудно да запалиш огън в леда. Трябва ти огниво и много голям ентусязъм, за да разпалиш огъня.
А понякога не си и струва. Просто виждаш, че там където е бил вашият общ огън, сега се е разпалил друг огън.
С две думи всяко хубаво нещо има своето начало, но и край.
А краят почти никога не е хубав.