Разходка до Копривщица

Днес беше един от малкото ми напоследък почивни дни.
Поради тази причина и прекрасното време навън, решихме със сестра ми и една позната да се поразходи до китното градче Копривщица.
Разположено на 110км в източна посока от София, до него може да се достигне по два пътя. Единият през старият под балкански, по който можете да се отделите преди да стъпите на магистрала Хемус. Или по магистрала Тракия в посока Панагюрище и през град Стрелча се отбивате в посока север към крайната ви цел.
Днес се насочихме към подбалканския път, с надеждата през последните години да са направили ремонт и да избегнем по-дългото и натоварено трасе на южната магистрала.
За съжаление все още милата ни родина не е успяла да отдели средства за поддръжката на този път, който се характеризира и с приятните виражи и изкачването на "прохода Гълъбец".
Доста е некомфортно за пътуване, през дупки и безкрайните завой, но мога да кажа, че ми направи впечатление, новойздигнатият монументален комплекс посветен на Васил Левски, в близост до Буново.
Спускайки се от върха и опитвайки се да не изпуснеш поредният остър завой, се разкрива паметникът на Апостола на Свободата, като и множество каменни плочи с надписи.
За спиране е трудно да се намери място. Има обособен малък паркинг, но самото място не предразполага за натрупване на посетители.
За ремонтите по пътя, ами ако някой смята, че те са характерни за летният сезон жестоко се лъже.
Наложи ни се да се движим на зиг-заг през по-голямата част от пътя.
За самият маршрут, ами ако сте решили да тръгвате с малки деца или хора с чувствителен стомах, ви препоръчвам да се въоръжите със стоическо търпение, и орлов поглед, за да можете да следите малкото на брой отбивки по пътя в случай на "авария".

Преди години достъпа до центъра на Копривщица с кола беше забранен. На посетителите се налагаше да паркират на отдалечен паркинг и да продължат пеша. Не знам дали преди или сега е по-удачният вариант, но определено има къде да си оставиш превозното средство.
За наша радост всички къщи-музеи в града бяха отворени.
За желаещите да се разходят им препоръчвам да си закупят билет, включващ входна такса за 6-те най-интересни къщи в града, за скромната сума от 5лв.
За интересуващите си , в тези препоръчани от мен са къщата-музеи на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и Любен Каравелов.
Всяка една от тях е красива сама по себе си, като всички се характеризират с царуващият през Възраждането по нашите земи архитектурен стил. Много на брой малки стай, наречени одаи, разположени на два ката, като вторият е задължително по-широк от долният. Във всички стай, по станите са разположени миндерите, където гостите са посядали на кафе и бяло сладко.
В къщата на Димчо Дебелянов, върви и така нареченият IVR, който представя творби на поета както и моменти от неговият живот.
За по-ентусязираните мога да препоръчам да се изкачат на билото, където се издига паметника на Георги Бенсовски, но определено предупреждавам, че стълбите до там са също толкова стръмни колкото и до Шипка, въпреки по-малкият си брой.
След като обиколихме и се покатерихме до монумента, решихме да отдъхне в някое заведение.
Посетихме кръчмата "Дядо Либен", която се слави доста добро реноме сред гостите на града.
Определено мога да кажа, че обстановката ми допадна и то доста, за обслужването ами бяха на ниво, за храната се бяха представили добре.
Та хапнахме, послушахме хубава традиционна музика и се отправихме в обратна посока.
Цялото това удоволствие ни отне 8 часа в пътя и разходката, и около 20лв на човек за път и удоволствия.
Като се замисля, аз губя от времето си всеки ден по 3 часа в придвижване до и от работното си място, като и по 10лв джобни пари на ден, за храна и кафе.
Ами не знам за вас, но аз предпочитам излета сред природата от колкото стоенето в извън работно време в офиса независимо от облагите и предимствата на модерното ни общество.
Приятен път.