Кафе или чай?

Преди около месец ,една приятелка ме заведе за първи път на "чайна".


Честно казано не съм голям привърженик на консумирането на тази стимулираща напитка, и доста дълго време гледах с подозрение на нейните предложения.


Както почти всяка средно статистическа жена, и аз стартирам моя график с "чаша горещо кафе", и след това още една, а понякога и още в зависимост от темпото, с което трябва да свърша възложените ми задачи.


Та на сто процента влизам в графата влюбена в кофеина, който напоследък е равнозначен май и на кокаина, толкова настървено го поглъщаме и не се отказваме от аромата му дори.


Та реших да прескоча поредната вечер будуване или пиена на успокоителни хапчета, поради няколкото изпити от мен чаши кафе и водещи до сърцебиене и блеене в една точка на тавана, и да се запътя с нея към чайната.


Заведението се намира в една от малките централни улички в София, където почти не се чува трафика от безумното движение наоколо.


Разположена е на два етажа, като от вратата те посреща усмихната девойка, е не е бляскавата сервитьорка, която си показва избелените зъбки, с които сме свикнали в лъскавите заведения.


Но от това момиче струи толкова спокойствие, че въобще не ти прави впечатление, че разнася чайници, от които излиза пара и се движи по чорапки из заведението.


Да, точно така по чорапки, и посетителите следват тази традиция.


Събухме се и си оставихме обувките на предназначеното за тях място и се разположихме на вторият етаж на заведението, където около ниски масички с лика на индийски богини, бяха разположени меки столчета под формата на топки, които се оформят в позата, която ти желаеш да заемеш.


Има и диванчета,на които им липсват крачетата, и отново спокойно можеш да приседнеш удобно на тях в цялата си дължина.


Направи ми впечатление, че на съседните от нашата маси се бяха разположили хора от различни възрасти, които се забавляваха с някаква полу примитивна дървена играчка.
Не успях за времето, през което бях там да разбера смисъла й, но определено останах заинтригувана.


Относно основната цел на нашето посещение, а именно пиенето на чай, ми беше доста трудно да избера какъв точно да опитам.


Менюто предлагаше ако не се лъжа около 50 вида чай, като повечето бяха комбинация от няколко вкуса и аромата.


Моята приятелка пи маслинов чай, който определено имаше вкус на маслини, но не оставаше неприятно усещане.


Комбинацията не мога да я пресъздам, но имаше определено успокояващ ефект.


На мен ми препоръча "Арабска мечта", който имаше невероятен вкус, на пролет, на сладко, на свежо...


Просто невероятно усещане оставяше да го опитваш и да си лежиш на спокойствие на меките столчета.


Чувствах се буквално у дома си, или по-точно малко по-добре, защото не се налагаше да отговарям на безбройни въпроси, докато си отпивах.


Предложиха ни и някакъв нов десерт, който представляваше комбинация от пудра захар, белтъци и цели лешници.


Нещо подобно на тахан халва, но много по - вкусно и не толкова сладко.


Музиката в заведението беше малко странна, но определено отпускаща. Представляваше индийски напеви, и оставяше усещането все едно се носиш по свещената река.


Престояхме в заведението около 2 часа, но почти не ги усетих. Може би защото никой не крещеше, не се опитваше да се надвика със събеседника си... а просто стоеше и се наслаждаваше на вкуса ...


От тогава се каня много пъти да го посетя, като и да заведа мой познати, но за съжаление на стигам все до там.


Но определено смятам да намеря време и да пробвам и други видове чай, пък не се знае може да изневеря на кафето... като му намеря заместник.

Снимката е дело на моята приятелка, а това е и заведението. По-интересни неща можете да откриете в "Сайта на една жена"