Размисли

Кое кара човек да продължава да се движи напред и само напред? Каква е тази сила, която придвижва към светлинката в тунела? Едва ли има някой, който не е стигал дъното на собствената си безнадеждност и отчаяние... Толкова е лесно, просто спираш да мислиш и се отпускаш по течението. Но не се знае къде може да те отведе то- на тих и спокоен бряг или към някой водовъртеж и водопад.

Хора разни...За някои тази сила идва от вън- приятели и близки или нови такива, които ти помагат да забравиш или поне да изтласкаш самосъжалението, на което искаш да се отдадеш. Други намират сили в самите себе си и не допускат външна намеса, защото това би ги направило още по-уязвими. По- добре да не допускаш никой до себе си и да се справиш сам, от колкото да признаеш слабостта си....Дали е сила или безсмислено упорство... не мога да кажа...

А трети търсят любов. Любов която да им докаже, че има и друго освен болка и мрак. Любов, чрез която да могат да погледнат на света с други очи. Да се смеят над дребните житейски несгоди, да се чувстват силни да скъсат оковите на сивото и скучното. Тези хора са силни когато усещат любовта. Не когато са безучастен неин наблюдател, а когато я носят в кръвта си. Тогава няма умора, няма тъга в очите и приведени рамене. Има само смях и неограничени възможности. Тогава е лесно да даваш любов и на другите, да подаряваш дори по част от себе си. Защото можеш да се огледаш в тях като в огледало. Усмихвайки се предизвикваш и чуждата усмивка, докосвайки отваряш и себе си... е затова си струва човек да живее.

Написано от Шуши