При мен - това си е моето място...

петък, 8 август 2008 г.

Дневник

Сега е твърде късно. Сбогом
(Защото много те обичам!)
Но няма в страст да те обкича.
(Аз избледнял съм. Твърде
много.)

Сега е вече късно. Всичко.
Денят. Нощта. И аз. И ти.
И закъснялата усмивка.,
Разляна в скръб из вазите
на твоя взор...

Безплодна вечер!
Сърцето ми не чака тайна.
(Аз или тази бледна вечер -
Но бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма тайна.
Сега е твърде късно вече.

Гео Милев

1 коментар:

Bambi25 каза...

ощее поезияя и повече приказкии :)би се отразило добре и отпускащо на хората :)

Истината за нещата ...

Когато крилата са уморени, когато мeчтите не са покорени, когато слънцето в тебе залязва и усмивка не се забелязва. Когато ръцете останат празни, а стъпките са били напразни, когато огънят стане жарава, когато живота на смърт става. Тогава и само тогава разбираш, че в живота, любовта си заслужава..

Моят списък с блогове