При мен

При мен - това си е моето място...

понеделник, 21 септември 2009 г.

Завръщане

От доста време бях занемарила “Моето място“ и напоследък започна да ми липсва. Събрах доста преживявания и емоции, които ми се ще да споделя с вас. Независимо дали на някой ще са му в полза, или просто за да не останат незабравени. Надявам се, че ще помогнат за осмислянето на важните моменти в живота и също така да забавляват вас и мен естествено.Първото, което искам да споделя е странната мания, която е обхванала всичките ми познати и мен включително, и от която успях да се отскубна след няколко опита, а именно манията facebock. Не ме разбирайте погрешно не съм против контактите между хората. Смятам, че е страшно полезно особено в нашия свят, където близки и приятели са се разпръснали по всички точни на планетата ни. Но пък след около месец установих, че си губя времето да правя безсмислени тестове, от сорта “Познавате ли ....“ човек, които никога не съм чувала, или “Истински варненец ли си?“, не че има значине къде си раждан, а кой град смяташ, че е твоят град. Да не говорим безкрайният клюкарник, в който се е превърнал сайта. Вярно, че можеш да ограничищ достъпа на непознати и нелицеприятни за теб хора, но все пак никога не знаеш, кой “доброжелател“ няма да прецени, че някоя твоя снимка или изказване е повод за завъртяна клюка.
Както казах моето мнение и такова, не ми се ще да садя картофи в някаква виртуална ферма, нито да се ровят в съзнанието ми.
Надявам се някой ден в Интернет пространството да има място където да не се налага повърхностното, а да се обръща специално внимание на интересите на хората, не на масовата култура.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

понеделник, 29 юни 2009 г.

Има ли приятелство между мъж и жена?


Дали съществува приятелство между мъжа и жената?
От известно време си задавам този въпрос и честно казано не намирам еднозначен отговор.
Имам познати мъже, имам и ако мога да ги нарека приятели мъже, имам бивши гаджета и надявам се някой ден и настоящи такива.
За познатите ми е ясно... Радко ги виждаме, два пъти в годината.
Драскаме си безсмислици в skype или facebook. Радваме се на случайна среща, разглеждаме с интерес снимките им и, както се пее в една песен "обещава ме си, че ще си звъним", но си оставаме само с обещанията до следващата случайна среща.Така наречените приятели мъже, обикалят в по-близката ни орбита. С тях може да се чуем веднъж, два пъти в месеца. Обикновено можем да споделим някоя и друга пикантна историйка, да потърсим от тях съвет за необяснимото за нас държание на гаджетата ни, и ако имаме късмет да разчитаме на тях, когато ни трябва някой да премести дивана в хола ни или да качи новата ни пералня машина.
Тези "дружки" много бързо изчезват от нашата орбита, в момента, в който някоя девойка хвърли любовното си ласо и спре волният им галоп.
За бившите гаджета...ами там смятам да перифразирам една мисъл - за бившите гаджета или лошо или нищо. Странно е, но в повечето случаи не се сещаме за хубавите неща, които сме преживяли с тях, а за лошите моменти. За това, как сме се разделили. За това, което са ни причинили или, това което си мислим, че са ни причинили. Красивите моменти се забравят. Заключват се в раклата на спомените и започват да хващат прах. Е, от време на време ги изтърсваме и подреждаме, но според мен да си стоят в скрина и да ни оставят да живеем в настоящето.
И последната група мъже са тези, които може да срещнем някой ден, но кога и дали това ще стане и друга тема.
Може някой да си мисли, че съм се отделила от основната ми тема за приятелството. Или, че вече написах за приятелите мъже, но не съм. Това, което ми е странно, че с никоя от по-горе изброените групи мъже, не можем да проведем един цялостен разговор. Винаги ни се налага да си направим сметката, за това кое да кажем. Как да се държим. Какви мимики и жестове да използваме в разговорите ни. Дали да звъним, или да изчакаме те да ни потърсят с идеята да не си помислят, че очакваме повече от тях. Постоянно сме в напрежение, да не се влюбим, или не дай Боже те да се влюбат в нас и да развалим илюзорното ни приятелство.
Та изводът, който си направих, е че май няма такова нещо като чистото и неопетнено приятелство между половете.
Винаги се поставя една бариера, която свети сигнално с надписа "секс" и променя нещата, като не позволява да се зароди едно стабилно приятелство.


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

неделя, 12 април 2009 г.

Манифест да спасим истинските мъже!


Вчера, прелиствайки ежедневника, които се купува в нас, случайно попаднах на една реклама. Заглавието й привлече погледа ми и въпреки, че не съм привърженик на рекламните трикове, смятам, че има много истина в написаното в нея. Няма да цитирам марката, която се рекламира, но смятам, че е време мъжете да обърнат внимание на долу написаното, защото в най-скоро време ще си сменим ролите и жените ще станат силният пол. Ето и за какво точно става дума:УВАЖАЕМИ МЪЖЕ,
От известно време ( и с все по-нарастващо безпокойство, следим една зловеща тенденция. Наблюдаваме как Цивилизацията, с хищно вдъхновение унищожава Истинския Мъж, разяжда сърцето и духа му.

Методите й са потайни, метеросексуални и привидно невинни, но резултатите вече се виждат и от непредубеденото око.

ДА. ДНЕС, ИСТИНСКИЯТ МЪЖ Е ЗАПЛАШЕН ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ ВИД.
А когато Истинският Мъж е в опасност, ние не можем да стоим със скръстени ръце.
Всеки ден, докато разлиства модно списание, поръчва коктейл, маже гел, или разхожда малко, пухкаво животно, нещо в Истинския Мъж безвъзвратно умира.
Истинският му характер бавно атрофира, докато Той полива цветята, ползва конец за зъби, глади дънките си или - пази Боже - пазарува в Мола!
Цивилизацията ни предоставя тези неща като Велики Изобретения като Прогрес на модните времена, но нека не се лъжем. Климатизираните офиси, вегетарианските ресторанти, мъжката козметика, електрическите одеяла и самобръсначката с 12 ножчета, са заплаха за самото ни съществуване.
Кой, ако разрешите да попитаме, ще забие пирон в стената, ако се наложи? Кой ще запали огън, ще построи колиба, външна тоалетна или сал, а?
Кой ще взриви нещо, ще вкара със задна ножица, ще остъкли терасата, ще спечели момичето, ще пребие Лошите и ще се събуди по обяд във ваната - все неща, които пълнят живота на Истинския Мъж със Смисъл.
Никой, ето кой.
Уважаеми мъже. Нека си спомним кои сме. Нека останем верни на нещата, за които сме родени - Приятелството, Честа, белота, барбекюто и добрата бира!
Когато Истинският Мъж е в опасност ние казваме "НЕ"!
Когато Истинският Мъж е на изчезване, ние казваме "СТИГА"!
Да изхвърлим коприненото бельо от гардероба си! Да се съберем, да вдигнем пълни халби и да си спомним за какво сме тук!

Това е което прочетох. Не ме мислете за някой кроманьонска жена, която не приема развитието на мъжката мода и желанието на мъжете да се подържат, даже напротив с две ръце ги приемам. Но все пак трябва да има някакви граници, защото не ми се ще в един прекрасен ден мъжа до мен да откаже да ми помогне с торбите пълни с покупки, по простата причина, че може да си развали маникюра...
Мъже, не забравяйте, че вие сте нашата опора и ние разчитаме на вас!!!
В крайна сметка за това ви обичаме, че сте самите вие, а не копие на неопределен пол създание...


Прочетете Цялата Статия... Прочетете Цялата Статия...

Истината за нещата ...

Когато крилата са уморени, когато мeчтите не са покорени, когато слънцето в тебе залязва и усмивка не се забелязва. Когато ръцете останат празни, а стъпките са били напразни, когато огънят стане жарава, когато живота на смърт става. Тогава и само тогава разбираш, че в живота, любовта си заслужава..

Моят списък с блогове